Драконът и Джорджът

Скоро улови първия въздушен поток. Издигна се в кръг и се озова точно под пелената на облаците, която тук бе плътна, но се разкъсваше на север и на запад. Без да се замисли, реши да я премине, за да разбере дали е възможно да лети над нея.

Оказа се, че е така, въпреки че трябваше да се издигне почти на триста и петдесет метра. След като се озова над облаците, той се насочи право към замъка, като потърси в бялата маса под себе си пролука, през която да се ориентира. Забеляза една, спусна се към нея и погледна под ъгъл, който му позволяваше да види равнината и Малвърн. Не се виждаше нито каруца, нито бронирана фигура върху кон, но на земята, западно от замъка имаше едно слънчево петно — белег за друго разскъсване на облаците някъде напред.

Вдигна глава, потърси това място и го откри наблизо. Полетя към него, оттам видя замъка под още по-малък ъгъл и различи покрива на кулата. Бе на около три четвърти мили от него и на височина от триста метра. Спусна се стремително, но не мина през пролуката, а проби облаците точно над замъка.

Дълго време студената мъгла го обгръщаше и ослепяваше. После изведнъж отново се озова на открито, а замъкът бе точно под него. С полуприбрани криле той се устреми като камък от катапулт, летящ към целта си. В последния момент ги разпери отново, шумно загреба въздух и тупна на върха на кулата.

Срещна го само един страж. Той зяпна, обърна се и изчезна по каменната стълба, водеща надолу към дневната. Джим се вмъкна след него, стигна до дневната и се наведе навреме, за да избегне копие, хвърлено във въздуха. Инстинктивно замахна с крилото си и мощният крайник буквално подхвърли войника и го запокити в стената; той падна и остана неподвижен.

Драконската кръв на Джим… или на Горбаш — при тези обстоятелства бе невъзможно да определи чия, бушуваше и кипеше.

Чу под себе си звън от удара на стомана в стомана, спусна се по следващия ред стъпала и за момент зърна високо, слабо момиче в бяло, което държеше късо копие и надничаше от една отворена врата. Профуча покрай нея, тя извика нещо, което Джим не разбра, и се опита да го промуши с копието. Но в това време той вече бе минал през вратата към един къс коридор, където Брайън, сложил само шлема и с останалата част от бронята на купчина в краката му, отблъскваше трима войника със сабята си.

Джим замахна към тях и тримата се строполиха.

— Благодаря! — рече задъхано Брайън. — Би ли завардил долните стълби, сър Джеймс? И помогни на вълка, ако има нужда. Досега или е отворил портите, или е мъртъв. Съобщи ми кое от двете, ако можеш.

Като сумтеше, показал дългия си червен трептящ език между зиналите си челюсти, Джим се втурна с полувдигнати криле, по последния ред стъпала. Долу вдясно видя голяма задимена зала, преградена от завеси, зад които долиташе шум от бой и мъжки викове. Вляво имаше врата, която водеше навън. Мина през нея. Сега, вдясно от себе си, заобикаляйки крива стена от прогнили дъски, видя участък от вътрешния двор и портите на замъка, едната от които бе полуотворена навътре. В двора се водеха две сражения. Първото бе до едни открити навеси с коне, където петима от хората на Джилс се биеха със саби срещу приблизително същия брой войници на сър Ху. Точно зад портата, наредени в полукръг, с около дузина повече войници крещяха, притиснали Ара срещу бойницата. Очевидно никой от тях не гореше от желание да се бие с него пръв, но всички се опитваха с финтове и с жестове да задържат вниманието му достатъчно дълго, докато някой друг атакува.