Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Може би тази мисъл го бе завладяла много по-късно, иначе останалите щяха да забележат промяната в него и да се опитат да му повлияят. Но още когато се бе оправил достатъчно, за да говори, те го бяха въвлякли в обсъжданията си за предстоящите им действия.
— …Решението — заяви твърдо Брайън — в крайна сметка трябва да зависи и от теб, сър Джеймс. Джеронд, той ни помогна да те освободим от сър Ху и аз съм му задължен. Ако желанието му е първо да спаси своята дама… Боже, как мога да се противопоставя, след като той ми помогна да си възвърна… Трябва да отида. Знаеш това, милейди.
— Разбира се — бързо отвърна Джеронд. Всички с изключение на Смргол, който бе отлетял обратно в пещерата на драконите по някаква своя работа, седяха след обяд в замъка около голяма висока маса. Джим утоляваше жаждата си за вино, която се бе възстановила с пълната си сила. Джеронд, седнала до Брайън от другата страна на Джим, се наведе пред рицаря, за да погледна дракона право в очите.
— Аз съм задължена на сър Джеймс колкото и ти, Брайън — каза тя — и също ще уважа решението му. Но сър Джеймс, искам само да помислиш за предимствата в случай, че сега тръгнем срещу Ху де Боис.
— Предимства за теб, може би — изръмжа към нея Ара. Вълкът винаги се чувстваше неловко в сграда и поради това бе по-недружелюбен дори от обикновено. — Не ми трябват замъци. Нито пък на теб, Горбаш!
— Но желаеш края на сър Ху колкото и ние — отвърна Джеронд. — Би трябвало и ти да искаш преследването му.
— Ще го убия, когато го открия. Няма да го преследвам. Преследвам храна, а не като вас, хората каквото ми щукне — студено или топло, мокро или сухо. И Горбаш е като мен, не като вас.
— Горбаш може и да е като теб — отвърна Джеронд, — сър Джеймс не е. А сър Джеймс ще се върне в истинската си тяло в някой от тези дни. И когато това време дойде, той може и да има нужда от замък. По закон нямам право да притежавам земите и замъка на сър Ху, докато не се изясни дали баща ми е мъртъв или не. А във всеки случай, когато се оженим, замъкът Малвърн и земите му ще останат на сър Брайън като мой съпруг. Междувременно, след като веднъж се справим със сър Ху, ще се нуждаем от надежден съсед. А Боис де Малънконтри не е лошо имение дори за… — тя плъзна погледа си по дължината на масата към Даниел — човек с голяма титла.
— Отново ще кажа, замъците и земите не струват нищо за мен — изръмжа Ара. — Каква полза има от студения камък и сухата земя? И пак повтарям, че за теб, Горбаш, също не трябва да струват нищо. Ако Смргол беше тук, и той щеше да ти го каже. Във всеки случай аз съм с теб, за да защитавам гърба ти и да се изправим заедно срещу Тъмните сили, а не за да ти помагам да получаваш разни човешки играчки. Ако изпитваш желание за такива неща, пътищата ни се разделят. — Той се надигна, обърна се и изтича навън, а хората от замъка се отдръпваха от пътя му, когато минаваше покрай тях.
— Наистина — съгласи се Дафид, след като вълкът си отиде, — може и да е прав. Да се защитаваш е едно, а да търсиш някого, за да го убиеш, е съвсем друго, няма значение колко основателна е причината.
— Не ги слушай, сър Джеймс — рече Даниел. — Така или иначе нямаш нужда от тях. Ако не превземеш този замък, друг ще го направи. Нали, татко?
— Тъй като ни плащате, разчитайте на мен и момчетата — каза Джилс на лейди Джеронд. Обърна се към Даниел:
— Но това е заради интереса… само интересът ни е събрал тук. Иначе нямаше да участвам в тая работа.
— Обещах на теб и дружината ти половината от богатствата на замъка Малънконтри — увери го Джеронд. — Знаеш, че си заслужава труда. Сър Ху ограбва по-слабите си съседи от години.
— Аз се съгласих — отвърна Джилс, — но не моето съгласие ти трябва, а на сър Джеймс.
Джим започна да свива рамене, преди да се сети, че драконското му тяло не е пригодено за това. Каролинус му бе обяснил, че Анджи няма да е в тежко положение, докато очаква спасението си. Още няколко дни, помисли си той, повлиян от обзелата го апатия, дори още седмица или две не бяха от голямо значение. Освен това в случай, че Каролинус не успееше да ги изпрати в света, към който принадлежаха, нямаше да е лошо да притежават замък и земя. Нуждата от храна и подслон — добра храна и уютен подслон, бяха една реалност в този свят, както и самата болка. А реалностите не можеха да се пренебрегнат.