Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Първият, а може би и вторият път вероятно бяха повлияни от текилата, но какво да кажем за останалите? Със сигурност бе трезвен, когато бе посегнал към нея за трети път посред нощ и за четвърти — точно призори. Изпитваше странна нежност към болката в тялото си, тъй като й напомняше прекараните с Уеб мигове.
Той не беше егоистичен любовник. Може да бе ядосан, но въпреки това се бе погрижил да я задоволи, и то неведнъж, преди самият той да достигне върха. Ръцете и устните му се бяха отнесли много нежно с тялото й, като внимаваха да не й причинят допълнителна болка, освен тази, която вече бе изпитала, допускайки го в себе си.
Но после се бе измъкнат от леглото и я бе изоставил сама в малкия евтин мотел, сякаш беше проститутка. Така ли наричаха жената, която бе толкова грозна, че когато на сутринта мъжът се събуди и я погледне в ръцете си, по-скоро би отрязал собствената си ръка, за да се измъкне, отколкото да я събуди? Уеб поне й бе оставил бележка. Поне се бе върнал и не беше и се наложило да стигне до колата под наем, както намери за добре.
Беше казал, че се държала като проститутка, за да може Лусинда да постигне своето. Беше казал, че го е притеснявала цял живот, а от този коментар я бе заболяло много повече, отколкото от предишния. Независимо от всичко, винаги я бе крепила мисълта, че годините преди смъртта на Джеси са били най-хубавите, тъй като винаги го бе смятала за свой приятел и герой. В ужасната нощ, когато Джеси бе убита, беше проумяла, че той я съжалява и това почти я бе убило, но сладките спомени от миналото продължаваха да стоплят душата й. Сега бе покрусена от мисълта, че се е заблуждавала от самото начало. Добрината не бе едно и също с любовта, търпението не бе едно и също със загрижеността за човека, когото обичаш.
Уеб бе дал съвсем ясно да се разбере, че не очаква продължение на любовната им връзка в Дейвънпорт. Съвсем ясно и просто бе дал да се разбере, че представлението е еднократно. Нямаше да има нищо помежду им, освен отношенията между братовчеди.
Но после я бе целунал и й бе казал, че нещо не разбира. Без съмнение бе възбуден, а след току-що преживяната нощ тя познаваше много добре реакциите на тялото му. Ако не я желаеше, защо бе твърд като камък?
Но едно нещо бе сигурно — все още беше сърдит на всички.
Роана седеше, сгушена и креслото, наблюдаваше светкавиците, мислеше за Уеб и по някое време призори най-после задряма.
Глория слезе на закуска по едно и също време с цялото семейство — доста рядко събитие, но очевидно смяташе, че се нуждае от подкрепа. След обичайната безсънна нощ Роана беше отишла в стаята на Лусинда и й бе предала добрата новина. Оживена от вестите, тази сутрин Лусинда имаше повече енергия, а лицето й излъчваше жизненост, каквато от дълго време не бяха виждали. Повдигна изненадано вежди, когато забеляза тълпата около масата, а после се усмихна и намигна съучастнически на Роана.
Закуската бе на шведска маса и не бе нищо специално, защото бе малко вероятно дори двама души да слязат да закусват едновременно. Роана напълни две чинни — за Лусинда и за себе си, и седна на масата.
Глория изчака, докато всички започнат да се хранят, преди да изстреля първия залп:
— Лусинда, всички ние обсъдихме въпроса и бихме искали да премислиш тази твоя странна идея да сложиш отново Уеб начело на семейния бизнес Роана се справяше добре и всъщност ние изобщо не се нуждаем от него.
— Ние? — погледна въпросително Лусинда към сестра си в другия край на масата. — Глория, през изминалите десет години винаги съм била благодарна за компанията ти, но мисля, трябва да ти напомня, че става въпрос за делата на Дейвънпорт, а от присъстващите тук само Роана и аз сме от Дейвънпорт. Обсъдихме го и постигнахме съгласие, че искаме Уеб да заеме подобаващото си място в семейството.
— Уеб не е Дейвънпорт — изтъкна язвително Глория. — Той е Талант, един от нашето семейство. Парите и имението трябва да бъдат на Роана. Така е най-справедливо.
Прави всичко възможно да задържи Уеб настрана, помисли си Роана, Глория по-скоро би предпочела нейното семейство да получи наследството, но в краен случай би могла да бъде и Роана. Глория предполагаше, че може да манипулира и въздейства върху Роана, което не би било възможно с Уеб. Това беше основният проблем, проумя тя, а не някакъв преувеличен страх от убиеца Уеб. Всичко се свеждаше до парите и луксозния живот.
— Както казах — повтори Лусинда. — Роана и аз постигнахме съгласие по този въпрос.
— Роана никога не е действала разумно, що се отнася да Уеб — намеси се Харлан на страната на жена си. — На всички ни е известно, че не можем да се доверим на нейната преценка, когато той е замесен.