Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Яденето пристигна, все още цвърчеше и беше напълно в тон с дървените сепарета, откритите греди и белосаните стени. Хелън наблюдаваше как Гейб захапа своята пица по латиноамерикански.
— Много е вкусна — промърмори той и мигновено забрави за бдителността си.
Тя знаеше, че храната ще му хареса. Бяха идвали в този ресторант и по-рано, преди около две години. За разлика, от днешния приятен епизод, онова беше едно злощастно семейно излизане, защото Гейб вече мислеше за следващата си бойна задача. Хелън предполагаше, че спомените за онази вечер ще я отрезвят, ще й напомнят, че в момента тя само му помага да се съвземе. Това тук не беше прелюдия към одобряване.
И все пак миналото избледняваше направо пред очите й. Гейб отпи голяма глътка от питието си, усмихна й се и с вилицата си посочи нейната мексиканска царевична питка с пилешка салата.
— Как е? — попита той.
— Страхотна е — каза тя. — Много е хубава.
Не беше изкусителна като мириса на неговата тоалетна вода, но тя не му го каза. Беше изровил отнякъде шишенцето, което тя му бе подарила за последната им съвместна Коледа. Можеше да се закълне, че никога по-рано не я е използвал. Иначе непременно щеше да си го спомни.
— Това е най-хубавата храна, която съм ял някога — добави той и отхапа още една огромна хапка.
— Да не би да критикуваш моето готвене?
Хелън го изгледа сурово, надявайки се да разпали негодуванието у себе си. И без това се чувстваше ужасно уязвима.
— Не — каза той, като избърса устните си със салфетка, а челото му се сбърчи от разкаяние. — Не. Ти готвиш страхотно.
Тя се изсмя кратко и невярващо.
— Е, това е малко прекалено — рече Хелън. — Знам, че готвенето ми е направо трагично.
— Добре, така е — съгласи се той със закачливи пламъчета в очите, — но не смяташ ли, че именно поради това моментите като този изглеждат по-специални?
Точно така смяташе. Всъщност настоящият момент ставаше прекалено специален. Тя се къпеше в блаженство, наслаждаваше се на всяка минута, в която се чувстваше част от това идеално семейство, искаше й се винаги да е така и знаеше, че е невъзможно. Предишният Гейб най-накрая щеше да се появи отново и тогава какво…
Поднесоха още лют сос с домати и чесън и това я спаси от необходимостта да му отговори. Когато сервитьорът се отдалечи, Малъри се обади:
— Ами, тате, ти ориз ли си ял там през цялата година? — погледът й бе изпълнен със съчувствие.
Хелън затаи дъх. Беше избягвала темата за пленничеството на Гейб по две причини. Първо, беше табу за нея. Второ, как можеше той да отговори, след като не си спомня?
Гейб се обърна към Малъри и погледът му стана някак далечен.
— Да, струва ми се — отговори той, като надигна чашата си с бира.
Явно окуражена, Малъри продължи:
— Започваш ли да си спомняш някои неща?
— Да — кратко отвърна Гейб, знак, че разговорът го разстройва.
— Трябва да си спомни и какво се е случило, преди да замине — намеси се Хелън и погледна многозначително дъщеря си.
— Спомняш ли си, че сме идвали тук? — бързо изстреля въпроса си Малъри.
Доста удивен, той вдигна глава и очите му светкавично обходиха помещението, което определено не разпозна.
— Не.
— Беше под напрежение, защото се готвеше да заминеш на някаква опасна мисия, а пък аз разлях моя спрайт и ти ми кресна.
Гейб ужасено поглеждаше ту Малъри, ту Хелън.
— Съжалявам — каза той.
— Миличка, хайде да не говорим за лоши неща — настоя Хелън. — Хайде просто да се забавляваме тази вечер.
Да се забавляваме? Божичко, откъде й хрумна това? Но благодарният поглед на Гейб я увери, че е постъпила правилно. Взе хапка от салатата си и я сдъвка, като търсеше подходяща тема за разговор. Имаше толкова много неща в тяхното общо минало, които крещяха: стой настрана.
Тогава тя си спомни за съвета на доктор Териен да пита Гейб за миналото му.
— И така, кои бяха твоите кумири в детските ти години, Гейб?
Той я погледна странно и вилицата му с набодено парче пица на нея замръзна на половината път до устата му.
— Ъъ… — Гейб порови в паметта си. — Предполагам, че суперзвездата Брус Спрингстийн не се брои? — Като присви очи, той помисли още малко. — Помощник-капитан Блек, който ми каза, че мога да стана офицер. О, и сержант О’Мали — добави той с категоричен тон.
— Кой е О’Мали? — попита Малъри.
Гейб помълча.
— Никога ли не съм ви разказвал за сержант О’Мали?
Майка и дъщеря едновременно поклатиха отрицателно глави.
— Наистина ли? О! Е, той беше ченге, патрулираше по Акъшнит Стрийт, когато бях хлапе. Имаше голям черен Харлей със сирена отпред.