Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Той е пиян! — помисли си Хелън, вкопчвайки се в това извинение. Не че се бе напил на практика, но лекарствата си взаимодействаха с бирата. С внезапен ужас се запита дали няма да й се наложи да му помогне да стигне до колата.
Както продължаваше да прегръща Малъри, с облегната назад глава, той вече не приличаше на хищник, а на голям сънлив котарак. Леко блуждаещият му поглед се спря върху гънката между гърдите й, изкусно разкрита от деколтето на оранжевата й лятна рокля с презрамки.
— Мама изглежда много добре тази вечер — прошепна той на Малъри достатъчно високо, за да го чуе Хелън.
Малъри я погледна.
Хелън се постара да покаже безразличие към грубоватия комплимент на Гейб. Главата му беше замътена.
— Ти определено си пиян — хладно изрече тя, прикривайки по този начин разливащата се в душата й нежност.
Погледна настрани под претекст, че търси сервитьорката. За свой ужас срещна погледа на последния човек света, когото би искала да види тази вечер — помощник-капитана на дванадесети взвод на тюлените, лейтенант капитан трети ранг Джейсън Милър.
Гадост, не и той! Цялото й тяло изведнъж така рязко се напрегна, че направо я заболя гръбнакът. Не стига, че Гейб в момента не беше в състояние да се срещне отново със своя помощник-капитан, но и самата Хелън би избягала от него като от чума. През изминалите дванадесет месеца той многократно се беше опитвал да се натрапи в живота й, смятайки, че външността му като на кинозвездата Джордж Хамилтън автоматически го прави неустоим.
Бе недооценила хитрите му опити да я утеши в началото, когато научи за изчезването на Гейб. После й беше все по-трудно да се изтръгне от опипващите му ръце.
О, мили боже, той идва към нашата маса! Хелън ритна Гейб под масата.
— Седни по-изправен! — изсъска тя.
Слава богу, Гейб веднага се стегна. След миг Милър бавно мина покрай тях. За секунда възприе задушевната сцена около масата, а след това мрачният му поглед се спря върху Гейб. На устата му се оформи нещо като усмивка.
— Рено — каза той, — това е невероятно. Мислехме, че повече никога няма да те видим.
Гейб се опита да се изправи в тясното сепаре и да отдаде чест.
— Капитан Милър — отговори той завалено.
Очите на Милър лекичко се присвиха, което подсказа на Хелън, че е забелязал опиянението на Гейб.
— Свободно, лейтенант — каза Милър и му направи знак с ръка да седне. — Канех се да намина у вас тази вечер, за да те поздравя със завръщането ти както се полага. — Очите му с цвят на оникс се насочиха към Хелън, спирайки се върху деколтето й. — Корабът току-що влезе в пристанището.
Тя не можа да отгатне какво точно изразява погледът му. Омраза? Неодобрение?
Гейб го гледаше вторачено, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.
Между четиримата се възцари неловка тишина. Погледът на Милър за миг се насочи към бутилката с бира до ръката на Гейб.
— Не приказваш много, Рено — изрече той с престорено доброжелателство. — Да не би да си пиян?
Вторачил нетрепващите си очи в него, Гейб никога не бе изглеждал по-трезвен.
— О, не, сър. Просто съм силно изненадан, че ви виждам след толкова време.
Офицерът кимна, като избягваше погледа на Гейб.
— Е, разбрах, че имаш проблеми с паметта — това прозвуча по-скоро като въпрос, не като твърдение.
Хелън рязко си пое дъх, изненадана от нетактичната му забележка.
— Паметта ми се възвръща — с равен глас каза Гейб.
Поради някаква неизвестна причина отговорът на Гейб сякаш смути Милър. Той пъхна ръце в джобовете си.
— Радвам се да го чуя — изрече, макар че съвсем не изглеждаше зарадван. — Е, пожелавам приятно прекарване на всички ви, Хелън.
Той направо я изгори с поглед и бавно се върна при жената, която го чакаше на бара.
— Ама че тъпак — малко прекалено високо изрази мнението си Малъри.
Хелън едва се сдържа да не изкаже същото мнение.
Гейб мълчеше. Мекото изражение на лицето му отпреди малко бе изчезнало, заменено с маската на предишния Гейб, която тя разпозна. Той свали ръката си от рамото на Малъри и каза:
— Хайде да си вървим.
— Чаках да донесат сметката — обади се Хелън, съкрушена от факта, че тяхната прекрасна вечер заедно бе приключила така внезапно.
Тя даде на сервитьорката кредитната си карта, подписа сметката и Гейб не възрази, а в миналото винаги бе настоявал той да плаща. Това бе толкова странно, си помисли тя — та нали откакто се бе завърнал, нито веднъж не бе споменавал за финансови проблеми.
— Благодаря за вечерята — каза Гейб и с едри крачки тръгна пред тях, щом напуснаха ресторанта и се отправиха по гъмжащия от хора тротоар към колата си.