Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— И? — подтикна го да продължи Хелън, заинтригувана от неочаквания му отговор.
— По онова време ми беше нещо като баща. Като хлапе аз се бях провалил донякъде — призна си Гейб и едва-едва се усмихна. — На никого не му пукаше дали съм избягал от училище, или съм нарушил закона, затова доста често правех бели. Случеше ли се такова нещо, офицер О’Мали веднага пристигаше със своя Харлей. Нахокваше ме и ме съветваше да се оправя. През повечето време успяваше да ме спаси от затвора, докато не откраднах една кола.
— Откраднал си кола! — ахна Малъри и зяпна от удивление.
Гейб погледна Хелън, сякаш се притесняваше, че е казал нещо нередно. Явно предполагаше, че тя знае тази история, по тя не я знаеше. Той никога не бе признавал миналите си прегрешения. Доколкото знаеше, Гейб беше изживял нормално, макар и малко самотно детство, защото нямал братя и сестри и бил отгледан от баба си, след като родителите му починали. Тя му отвърна с безразличен поглед.
Гейб сви рамене и продължи разказа си:
— Е, не че искам да се оправдавам или нещо такова, но моята баба беше прекалено… стара, за да ме наглежда. Нямах нито майка, нито баща, за разлика от вас — многозначително добави той. — Във всеки случай сержант О’Мали плати гаранцията ми, за да изляза от затвора. Свидетелства в моя полза в съда и някак си успя да ги накара да ме оправдаят, но трябваше да обещая, че ще вляза в армията.
Хелън с удивление видя как бузите на Гейб пламнаха. Явно не се гордееше с момчето от онези времена, но въпреки това каза истината. Както беше предположил доктор Териен, през дългите месеци на пленничеството той явно се бе помирил със своето минало. Хелън не подозираше, че е имал толкова нещастно детство.
По някакъв странен начин истината го направи още по-привлекателен за нея.
Оказваше се, че той е човешко същество, а не съвършената машина, която правеше безпогрешни ходове и караше другите да получават комплекс за малоценност.
Малъри бе обзета от трескаво любопитство.
— На колко години си бил, когато са умрели родителите ти? — попита го тя.
— Миличка, изяж вечерята си, преди да е изстинала — намеси се Хелън, защитавайки Гейб от необходимостта да отговори.
Той смутено сви вежди.
— Майка ми почина, когато бях на шест години. Не съм ли ти го казвал?
— Не — отвърна Малъри вместо майка си.
— Загина при автомобилна катастрофа.
Хелън беше чувала за това, но сега ставаше въпрос за двамата му родители.
— А баща ти? — настоятелно попита Малъри.
Гейб подреди в редица коричките, останали в чинията му.
— Никога не съм виждал баща си — с равен тон каза той. Долната челюст на Хелън увисна. — Бил е моряк, пристигнал с кораба си в пристанището, запознал се с майка ми и тя забременяла. Баба ми успяла да го издири и се опитала да вземе някаква издръжка от него, но той пак изчезнал.
Той я беше лъгал. Предишният Гейб я беше лъгал.
Удивена, тя се взираше в него със съкрушено сърце. Никога не й бе казвал, че не е познавал баща си, че е рожба на пристанищен флирт. Сърцето й преливаше от съчувствие. Тя не жалеше толкова себе си, че Гейб я бе излъгал, по-скоро жалеше момчето, което той е бил някога, а след това и мъжа, който е решил да лъже, за да не се чувства дамгосан. Баща й със сигурност дори не би помислил да я запознае с Гейб, ако знаеше, че е незаконороден. Ето толкова старомоден беше баща й. Бе преживял достатъчно тежко зачеването на Малъри.
Най-накрая Гейб бе казал истината. Но защо? Защо сега й бе позволил да зърне тази част от него? Имаше време, когато бе копняла той да сподели нещо от живота си с нея. Неочаквани сълзи напълниха очите й.
Гейб рязко отмести бирата си и разтърси глава, сякаш да я проясни.
— Боже мой, вече не понасям алкохола — отбеляза той, изтръгвайки я от самовглъбението й.
— Това е от лекарствата — каза Хелън, внезапно притеснена. — Казах ти да не пиеш бира.
Гейб направи гримаса.
— Изкарай година без бира и ще видиш как ще се чувстваш — отговори той, потискайки едно оригване.
Малъри се взираше в профила му с тържествено изражение, забравила за царевичните питки с пълнеж в чинията си.
— Ние двамата с теб сме копелета — ненадейно изтърси тя.
Около масата настъпи тишина. Дъхът на Хелън спря. О, детенцето ми! Малъри рядко споменаваше, че е незаконородена; това си беше нейното лично бреме.
— Пра’илно — каза Гейб и Хелън се стресна, като чу, че говори завалено. Още повече се изненада, когато той прегърна Малъри през раменете, привлече я към себе си и я притисна силно. Малъри зарови лице в гърдите на Гейб и сякаш менгеме стегна сърцето на Хелън.
Защо е чакал досега, за да покаже такава голяма привързаност към Малъри?