Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Млъкни. Не искам да чувам за това.
— Какво ще кажеш довечера да погледаме стари видео-филми, да ядем пуканки и да се натискаме на канапето?
— Великолепна идея.
— Значи се уговорихме. — Той доля кафе в двете чаши. — Може би дори ще успеем да вечеряме заедно… Този случай… доста те тревожи, нали?
— Не откривам нищо, за което да се хвана. С изключение на лъжите на приятеля на Фитухю и на неговата съдружничка, всичко останало изглежда наред. А онези двамата са обикновени тъпаци. — Вдигна рамене и добави: — По всичко личи, че адвокатът се е самоубил, но нещо ми подсказва, че е бил убит. — Тя тежко въздъхна. — Сигурна съм, че Уитни ще ме изгони, ако му поднеса само тези „доказателства“.
— Довери се на интуицията си. Нещо ми подсказва, че командирът ще ти повярва.
— Много скоро ще разберем дали си прав.
— Скъпа, ако те изпратят в затвора, ще ти бъда верен и ще те чакам.
— Ха-ха, имаш страхотно чувство за хумор.
— Съмърсет ми каза, че снощи си имала гости — обади се Рурк, когато тя стана и се приближи до гардероба.
— По дяволите, съвсем забравих за тях. — Захвърли халата си на пода и за безкрайно удоволствие на съпруга си остана гола, докато ровеше из дрехите си. Най-накрая откри синя памучна риза и я облече. — С двама типа си организирахме малка оргия.
— Заснехте ли я с видеокамера?
Ив се изкиска, посегна към джинсите си, досети се, че ще се явява в съда и неохотно избра елегантни панталони.
— Тайнствените посетители бяха Леонардо и Джес. Питаха дали ще им направиш една услуга.
Рурк я наблюдаваше как понечи да обуе панталоните, но се досети, че е без бельо и нервно отвори чекмеджето на шкафа. Присви очи и промърмори:
— Услуга ли? Навярно е нещо, което ще ми бъде неприятно.
— Напротив. Всъщност идеята им много ми допада. Предлагат да организираме тук тържество в чест на Мейвис, по време на което тя ще пее и ще рекламира новия си диск. Демонстрационната касета е готова. Снощи я гледах и ми се струва, че Мейвис ще има успех. Празненството ще бъде един вид премиера преди започването на официалната рекламна кампания.
— Добре. Смятам, че можем да го организираме до една-две седмици. Ще прегледам бележника с ангажиментите си.
Ив се обърна и смаяно го изгледа.
— Значи си съгласен.
— Защо не?
Тя се понацупи.
— Ами… представях си как ще трябва да те убеждавам.
В очите му проблеснаха закачливи пламъчета.
— А би ли искала да го сториш?
Младата жена закопча панталоните си и се опита да си придаде невъзмутимо изражение.
— Много ти благодаря. И след като си толкова сговорчив, ще ти поднеса втората изненада.
Рурк си наля още кафе и хвърли поглед към монитора, където беше изписана информация за земеделието на различните планети. Тя го интересуваше, тъй като наскоро беше купил мини ферма на космическа станция „Делта“.
— И каква е тази изненада?
— Джес има страхотна идея — заговори Ив, импровизирайки в момента. — Предлага на тържеството да направиш дует с Мейвис.
Той смаяно примигна и изгуби всякакъв интерес към посевите.
— Какво?!
— Ами… да пееш с нея. Честно казано идеята беше моя — избърбори тя и замалко не избухна в смях, когато забеляза пребледнялото му лице. — Имаш прекрасен глас, знам го, защото съм те чувала да пееш под душа. Всъщност всички ирландци са много музикални. Споменах за таланта ти пред Джес и той изпадна във възторг.
Рурк установи, че е зяпнал от изумление и побърза да стисне устни. Протегна ръка, за да изключи монитора.
— Слушай, Ив…
— Повярвай ми, ще бъде страхотно. Леонардо вече подготвя костюма ти.
— Моят костюм ли? — Той пребледня още повече и скочи на крака. — Искаш от мен да облека костюм, проектиран от Леонардо и да пея с Мейвис пред гостите ни, така ли?
— Това ще бъде великолепна реклама за нея. Обзалагам се, че всички вестници ще отразят събитието.
— Вестници ли? — Рурк изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне.
— Ще бъдеш адски сексапилен — прошепна Ив, заразкопчава ризата му и го погледна в очите. На лицето й беше изписана плаха надежда. — Сигурен съм, че успехът на Мейвис зависи от теб.
— Скъпа, повярвай, че искрено обичам приятелката ти. Обаче…
— Толкова си влиятелен… — Тя прекара пръст по мускулите на гърдите му. — И толкова… красив.
Този път наистина преигра. Рурк присви очи и видя, че тя едва сдържа смеха си.
— Ах, ти, хитрушо, значи си ме лъгала!
Ив гръмко се разсмя.
— Хвана се! Само да беше видял изражението си! — Притисна ръка до корема си и изпищя, когато Рурк я дръпна за ухото. — Щях да те убедя да го направиш.
— Лъжеш се. — Извърна се, защото не искаше Ив да забележи, че сам не вярва на думите си. Отново посегна към кафето си.