Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Стореното — тихо каза Ранд — може да се развали.
Лицето на Колавер се обезкръви. Няколкото къдрици, измъкнали се от прическата й, я правеха да изглежда подивяла и готова на всичко. Тя преглътна и отвори уста на два пъти, преди да успее да проговори.
— Милорд Дракон… — Прошепна го без дъх, но след като продължи, гласът й поукрепна. Нервен и на ръба на отчаянието. Сякаш бе забравила за присъствието на всички други. — Спазвах законите, които вие наложихте, продължих вашата политика. Дори онези, които противоречат на древните закони на Кайриен, които са противни на традицията. — Сигурно имаше предвид законите, позволяващи на един благородник да убие селяк или занаятчия и да му се размине. — Милорд Дракон, Слънчевия трон само вие можете да го дадете. Аз… знам това. Аз… сгреших, че го взех без ваше позволение. Но имам права над него, по род и кръв. Щом трябва да го получа от вашата ръка, тогава дайте ми го, с вашата ръка. Имам право!
Ранд само я гледаше; нищо не каза. Сякаш слушаше, но не нея.
Перин се окашля. Защо Ранд се бавеше? Вече бе свършило, или почти. Каквото още трябваше да направи, да го направи и да приключи. След което той можеше да отведе Файле някъде, където да могат да си поговорят.
— Имахте ли право да убиете лорд Марингил и върховния лорд Мейлан? — попита Перин. Изобщо не се съмняваше, че именно тя ги е убила — двамата бяха най-големите й съперници за трона. Така поне смяташе самата тя, както и те. Но защо Ранд само си стоеше така и нищо не предприемаше? — Къде е Берелайн?
Преди името да се изтърси от езика му, му се дощя да го върне назад. Файле само го изгледа, с лице все още като маска на благопристойност, но от този поглед и вода можеше да пламне. „Ревнивата жена е като стършелово гнездо в завивката ти“, гласеше старата поговорка. — Колкото и да се въртиш, ще те жилне.
— Смеете да ме обвинявате в такова отвратително престъпление? — възкликна възмутено Колавер. — Нямате никакви доказателства. Не може и да има доказателства, след като съм невинна. — Изведнъж тя като че ли осъзна къде се намира: пред благородниците, скупчени в препълнената зала. Каквото и да говореха за нея, наистина не й липсваше храброст. Изправила снага, тя полагаше усилие да гледа Ранд право в очите. — Милорд Дракон, преди девет дни по изгрев слънце аз бях коронясана за кралица на Кайриен съгласно законите и традициите на Кайриен. Ще спазя клетвата си за вярност към вас, но аз съм кралицата на Кайриен. — Ранд само се взираше в нея безмълвен. И угрижен, готов бе да се обзаложи Перин. — Милорд Дракон, аз съм кралица, освен ако не сте решили да изпотъпчете всички наши закони. — Все така пълно мълчание от страна на Ранд и немигащ поглед.
„Защо не свършва вече?“ — почуди се Перин.
— Тези обвинения срещу мен са лъжливи. Те са налудничави! — Само безмълвният му поглед в отговор. Колавер извърна неспокойно глава. — Анура, посъветвай ме. Ела, Анура! Посъветвай ме!
Перин си помисли, че го казва на някоя от жените с Файле, но жената, която пристъпи иззад трона, не беше с шарените поли на придворните. Едно плоско лице с широка уста и клюнест нос изгледа Ранд изпод дузините дълги и тънки черни плитки. Лице без възраст. За изненада на Перин, Хавиен издаде гърлен звук и се ухили. Космите по гърба на Перин настръхнаха.
— Не мога да направя това, Колавер — отвърна Айез Седай с тарабонски акцент. Шалът й беше сив със сиви ресни. — Боя се, че позволих да схванеш погрешно отношението ми към теб. — Тя си пое дълбоко дъх и добави: — Няма… не е нужно това, господин ал-Тор. — Гласът й за миг леко се поколеба. — Или милорд Дракон, ако предпочитате. Уверявам ви, че не тая никакви лоши намерения към вас. Ако таях, щях да ударя преди да сте разбрали, че съм тук.
— Ако го беше направила, вече щеше да си мъртва. — Гласът на Ранд беше стоманен; в сравнение с него лицето му изглеждаше меко. — Не аз те заслоних, Айез Седай. Коя си ти? Отговаряй! С… такива като теб търпението ми се изчерпа. Освен ако не искаш да те завлекат в айилския стан. Бас държа, че Мъдрите ще те научат да говориш.
Тази Анура не беше от бавно съобразяващите. Очите й пробягаха към Ейрам, после към прохода, в който стояха Аша’ман. И разбра. Тях, изглежда, беше имал предвид, онези в черните палта, чиито мрачни лица бяха сухи, след като всички останали без Ранд бяха лъснали от пот. Младият Джахар я гледаше както ястреб гледа заек. И съвсем нелепо, Лоиал беше щръкнал посред тях, с огромната си брадва на рамо. Едната му огромна ръка държеше едновременно мастилница и разтворена книга, опряна непохватно на гърдите му, докато другата драскаше толкова бързо, колкото можеше да топне перото, дебело колкото палеца на Перин. Водеше си бележки. Тук!