Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
На четвъртия етаж горещината беше нетърпима. Там се намираше отделът за рафиниране. След като подминаха големите казани за рафиниране на дъвка, гостите навлязоха в залата за „ароматизиране“. Миризмата беше непоносимо остра. В следващото помещение специалисти в бели престилки изпитваха рецептите за нови видове дъвки. Дълъг коридор ги отведе в отдела за печат и опаковки, където огромни преси бълваха неспирен поток от обвивки. В края на помещението се намираше френската преса.
През следващите пет месеца в този ъгъл на фабриката за дъвка се разви странна дейност. През няколко дни Адлър и неговият помощник Леонард Шазкин се обаждаха по телефона, че пристигат, и нареждаха пресата да бъде пусната в действие. Идваха от Колумбийския университет с такси, като си носеха материалите, а двама от печатарите на компанията работеха с машината под ръководството на Реджиналд Чарлс. Печатарите изпълняваха нарежданията на Чарлс, без да задават излишни въпроси. Караха ги да изпробват различни мастила при различна скорост и температура.
Адлър, който нищо не разбираше от полиграфия, и Шазкин, който знаеше прекалено много, наблюдаваха операциите с часове, докато костюмите им хубавичко се изцапваха с печатарско мастило. Получените цветове не ги вълнуваха — интересуваше ги само да се отпечатат малки точки с определена форма, което беше почти невъзможно. Дълго разглеждаха пробите под микроскоп и често променяха процедурата. След многочасови опити си изрязваха проби от отпечатаните материали и ги отнасяха обратно на другия бряг на Ийст Ривър в Колумбийския университет.
Надзирателят Реджиналд Чарлс бе проучен за достъп до секретна работа, но никога не разбра какво толкова важно има в отпечатването на някакви особени мастилени петна. Казаха му само, че опитите са секретни и могат да окажат „голямо влияние“ върху изхода от войната. Дори на Шазкин, преди да започне работа в „Пъпин Хол“, довериха само, че трябва да се отпечатат някои много особени десени…
Пресата на „Американ Чикъл“ бе избрана между всички подобни машини в района на Ню Йорк, защото само тя отговаряше на изискванията. В пълна тайна бяха опитани и други преси, но резултатите, получени с тях, не бяха задоволителни. Дори и с пресата на „Американ Чикъл“ трябваше да минат месеци в безплодни опити. Най-сетне получените резултати позволиха да се придвижи напред новият модел на бариерата. Предстоеше преодоляването на още много трудности, преди тя да стане годна за промишлено производство. Но френската преса от Шамбор беше помогнала значително. След като приключиха опитите с нея, в Лонг Айлънд Сити се появи отряд от военната полиция, който почисти и заличи всякакви следи, издаващи работа върху атомния проект.
Едва години след войната производителите на дъвка от „Американ Чикъл“ научиха, че в близост до техните казани с мента е бил изпробван много важен метод, нужен за производството на атомната бомба. А през това време Адлър продължаваше да работи денонощно върху бариерата, да притиска помощниците си и да тича от лаборатория в лаборатория като някакъв луд гений с гъстата си невчесана коса, паднала над челото му. Той не се успокои и не потърси друг подход, докато не изчерпа всичките възможни варианти.
22.
Когато влакът пристигна във Вашингтон, вече минаваше 10 ч вечерта, но указанията на генерал Гроувс бяха категорични.
— Ще ми се обадите веднага, щом пристигнете, независимо в колко часа — беше казал той на полковник Франклин Матайъс, когато го изпращаше предишния ден в Уилмингтън. Задачата му беше доста неопределена. Гроувс го беше помолил да присъства на едно съвещание в „Дюпон“, да слуша внимателно и да му докладва, като се върне.
Запасният офицер на активна служба Матайъс беше прекарал целия 14 декември 1943 г. да слуша странните и неразбираеми приказки на учените от Чикаго и инженерите от „Дюпон“. Той разбра много малко от това, за което се говореше — плутоний, неутрони, реактори — все думи, които не беше чувал преди това. Все пак успя да схване, че участниците в съвещанието се опитват да уточнят изискванията за един завод — например източници на вода, енергия, железопътна връзка и разстояние до други градове.
Матайъс влезе в една телефонна кабина на гарата и се обади на Гроувс. Генералът беше още в кабинета си.
— Чакайте на гарата — му нареди той. — Ще ви взема оттам.
„Малко странно — помисли си Матайъс, — генерал да си прави труд да посреща по-младши офицер на гарата.“ Но доста от нещата, които правеше Гроувс, изглеждаха необикновени.