Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Елизабет бе наполовина обърната към него, нейното сочно тяло проблясваше като алабастър в здрача.
— Мисля, че вече е твърде късно да се свържа с тях и да ги предупредя, че се отлага вечерята… но ти, ако искаш, можеш да не присъстваш.
— Колко дълго ще останат те? — промърмори той. Не желаеше да се лишава от нейната компания. За първи път на Джони му се случваше да се страхува да анализира чувствата си.
— Само няколко часа.
Последва ръмжене, изпълнено с недоволство.
— Съжалявам, Джони, но ти каза, че нямаш нищо против.
— Твърдението ми е било подсказано от силната страст, която изпитвам към теб.
— Нима всичко друго също не се определя от твоите нагони? — подразни го тя.
— Ти не ме познаваш — този път в неговата забележка нямаше и следа от обичайната му ирония.
— Мисля, че отделни твои черти са ми добре познати — напомни му тя.
— Пътешествала ли си някога? — попита най-неочаквано той със странна сериозност в гласа, без да обръща внимание на намеците на Елизабет за тяхната интимност.
— Много малко. Темата ли ще сменяме?
Отправил поглед към тавана, той рязко отвърна:
— Не.
Отговорът му отекна в настъпилата тишина. Имаше нещо грубо, почти обидно в тази единствена дума. Елизабет почувства как неговите ръце се стягат около нейните.
— Защо не дойдеш с мен в Единбург? — дори когато се мъчеше да изрече спокойно тези думи, Джони не успяваше да скрие тяхната важност за него самия.
„Господи мили“ — помисли си той, като вече правеше планове как по-дипломатично да се откаже от това, което току-що бе изрекъл. Та той не искаше постоянна метреса и никога преди това не се бе обвързвал е една-единствена жена. А в случая ставаше въпрос за англичанка, която на всичко отгоре бе и дъщеря на Харолд Годфри. Това бе просто немислимо, особено като се отчете неговата политическа принадлежност. Да вземе със себе си дъщерята на Годфри в Единбург бе все едно да дели едно легло с дъщерята на Малборо и да твърди, принципите му продължават да са чисто патриотични. Естествено, никой нямаше да повярва на тези приказки.
Той дори не можеше да им се сърди за подобно отношение, тъй като осъзнаваше, че няма да има право.
— Бих искала, но мисля, че няма да мога… нали знаеш, тази къща… — отговори Елизабет, като се претърколи плътно до него и положи глава върху гърдите му. — Може би някой друг път.
Джони отново възвърна възможността си да диша. Той бе спасен от собствената си глупост.
— Все пак, благодаря за поканата — допълни Елизабет, истински очарована от предложението му.
— Навярно щеше да ти доскучае — каза Джони, като се мъчеше да изглежда безгрижен. Все още усещаше сърцето си да бие като чук в гърдите. — По време на сесиите на парламента и следващите ги дискусии в таверната на Патрик Стийл, аз наистина се прибирам колкото само да сменя дрехите си.
Елизабет забеляза, че той вече бе изоставил първоначалните си намерения, но това я изненада по-малко, отколкото неочакваната му покана. Тя бе съвсем наясно, че нейното присъствие в Единбург би повлякло след себе си различни слухове, включително, че Джони шпионира за англичаните. Ето защо тя каза:
— По-добре е ти да дойдеш в Трий Кингс отново, щом сесията на парламента ви приключи.
— Разбира се, веднага щом прекъснат за жътва — отговори с облекчение той. Опасността от необмисленото му предложение бе отминала. Сърцето му почти бе възстановило нормалния си ритъм.
— Да — съгласи се с него тя, като си мислеше, че Джони е един от най-милите мъже, които бе срещала.
Все пак импулсивната му покана бе урок, който той не забрави. Вниманието му вече бе нащрек и нито за миг не допусна нов гаф в резултат на вълнение или силни чувства. Това обаче изобщо не помрачи неговия неотразим чар, нито пък промени с нещо държанието му.
Късно същата нощ Елизабет шепнеше:
— Не… повече не мога… — Нейните длани бяха опрени в гърдите на Джони и се опитваха да го избутат — Моля те, не отново… не точно сега… чувствам се прекалено изтощена.
Тя обаче продължаваше да го желае, въпреки че отказваше да се люби в момента. Питаше се как може някой до такава степен да е господар на чувствата й.
— Аз ще ти помогна — нежно каза Джони. — Само се отпусни… — той шепнеше, докато се изхлузваше надолу по леглото, нежно докосвайки тялото и с целувки. Това подейства. Скоро тя усети нов прилив на желание. Миг по-късно той нежно проникна в нея.
— Ето виждаш ли колко лесно може болката да бъде прогонена — прошепна той, докато се отдаваше на върховната наслада.
Елизабет го мразеше заради обиграността му, която бе придобита от познанството на стотици жени, но в същото време тя го желаеше повече от всичко на света. Светваше се течна, безтегловна и клокочеща като лава.