Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— О, естествено, че я харесвам. — Елизабет се усмихна Джони, който бе седнал до нея и я бе прегърнал през рамо. Искаше да го попита как успява да влезе във вражеските пристанища по време на война, но вместо това тя каза: — Може да ви прозвучи ужасно алчно, но аз бих искала да получа срещу заплащане от тази коприна.
— Глупости. За какво заплащане говориш, та аз имам цял склад от нея. Форбс се прибра съвсем наскоро от Сиам. Манроу, какъв цвят смяташ, че ще подхожда на лейди Греъм? — попита Джони.
— Зелен, естествено, като очите й.
— А може би и коприната с пурпурночервения цвят или пък с цвят на праскова. Ще трябва да изпратя от тези видове в Трий Кингс веднага щом се върнем в Единбург.
Това, че можеше да й подари нещо, го изпълваше със задоволство. Пътуването продължаваше в приятна атмосфера и сред развлекателни разговори. Манроу с учудване забеляза, че братовчед му дори даде съгласието, си да участва в съседска вечеря в Трий Кингс.
— Аз мога и да променя плановете си — каза Елизабет. — Проблемът е, че сестрата на Джордж Болдуин трябва да се върне в Лондон в четвъртък, така че ние бяхме решили да се съберем на малка вечеринка в сряда. Никак не ми се иска да я разочаровам. Тя е толкова мила… и така прекрасно свири на арфа. Ти обичаш ли арфата, Джони?
Човекът, който досега винаги прилежно избягваше подобни аматьорски изяви, най-спокойно заяви:
— Да, при това много.
От изненада Манроу така се закашля, че се задави.
— Надявам се, че не си настинал, Газ — подметна Джони в момента, в който братовчед му се опитваше да възстанови дишането си.
Това пътуване бе нещо като очарователно откровение, а Джони Кари се показваше в най-добрата си светлина. През трите часа път до дома на Елизабет Манроу стана свидетел на невероятни превъплъщения в характера на братовчед си. Дори не бе предполагал, че любовта може да промени така човек.
Той установи, че в случая чувствата бяха взаимни, тъй като веднага щом пристигнаха в Трий Кингс, Елизабет нетърпеливо придърпа Джони в стаята си, като остави Манроу и своя телохранител да си правят компания.
— Обожавам да те имам в леглото си — каза тя. На малка масичка до балконската врата се забелязва остатъци от вечерята им. Навсякъде из стаята имаше разхвърляни дрехи. Голите им и блеснали от потта тела лежаха едно до друго. Ръцете им бяха сплетени. Сърцата и съзнанието им преливаха от удоволствието.
— О, аз съм крайно благодарен за това, че съм тук, лейди Греъм — прошепна Джони с подмамващ глас, — след като най-после отново мога да си поема въздух, мисля да изразя моята благодарност — докато изричаше тези думи, на лицето му се появи усмивка — по един безсрамно циничен начин.
— Хм… — Елизабет измърка все още под влиянието на спомена за невероятната мъжка сила на Джони. — Не смятам, че парламентът ще се справи цяла седмица без теб, докато ти показваш тук невероятната си издръжливост.
За момент Джони също се замисли за възможността да изследва с Елизабет пределите на чувствеността. Той намираше тази дива котка, която на всичко отгоре бе запазила своята невинност, за изключително предизвикателство. Ситуацията в парламента обаче бе тревожна. Съмнителните увъртания на Хамилтън, заедно с двойните игри на Куинсбъри и щедростта на Годфри към англичаните, можеха да се откажат сериозна заплаха за делото на неговата страна. И колкото да му се искаше да остане, той трябваше да бъде обратно в Единбург най-късно в неделя сутринта. Това означаваше, че за да успее, трябва да напусне имението в петък.
Той не можеше да каже на Елизабет, че заедно с Флетчър от Салтън възнамеряваха да представят проект да се спрат дискусиите за армейските доставки още в първия ден от подновяването на сесията. Все пак той вече не знаеше дали няма да попадне на платени шпиони на англичаните, ето защо Джони се задоволи каже:
— Бих искал да вярвам, че парламентът ще се оправи без мен и цял месец ние ще можем да се отдаваме на плътските удоволствия, но тъй като не разполагам с това време, ще се постарая днес и утре да направя всичко възможно ти да ме запомниш за дълго.
Дори без да го гледа, тя почувства неговата усмивка.
— Ах ти, нахален пакостнико — промърмори Елизабет.
— А ти си сдържана и стеснителна.
— Не забравяй и виртуозността ми — закачливо го прекъсна тя, — докато изброяваш моите добродетели.
Джони се разсмя на глас.
— Да не забравя и факта, че си се обрекла на безбрачие. Мисля, че тази твоя черта най ми допада. — После изведнъж стана сериозен и я запита: — Наистина ли трябва да виждаме всички тези хора утре? — искаше му се да се заключат заедно с нея в стаята и да не напускат леглото до петък сутринта.