Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Много мило от твоя страна да го забележиш — каза той с обезоръжаваща усмивка. — Но няма как да не говоря английски добре. Аз съм индианец-яки. Роден съм в Аризона.
— В Мексико ли живеете, г-н Абелар? — попитах аз от смущение.
— Да. Живея в тази къща — отговори той. — Живея тук с Клара.
Той я погледна по начин, който можех да определя единствено като чиста обич. Не знаех какво да кажа. Почувствах се неловко, смутена по някаква непонятна причина.
— Не сме мъж и жена — каза Клара, сякаш за да ме извади от неудобството, но същевременно и двамата избухнаха в смях.
Вместо да разведри настроението ми, смехът им ме накара да се почувствам още по-неловко. Тогава за мое смайване разпознах чувството, което изпитвах: беше си чиста ревност. В някакъв необясним собственически импулс аз бях приела, че той ми принадлежи. Опитах се да прикрия смущението си, като бързо зададох някакъв банален въпрос:
— Отдавна ли живеете в Мексико?
— Да, отдавна — отговори той.
— И смятате ли да се върнете в Съединените щати? Той ме прикова със силния си поглед, после се усмихна и каза с чаровен тон:
— Тези подробности са без никакво значение, Тайша. Защо не ме попиташ за нещата, които обсъждахме в пещерата? Има ли нещо неясно?
Клара ни подкани да седнем: тя и аз на дивана, а г-н Абелар на едно кресло. Попитах го дали би ми разказал нещо повече за двойника. Това понятие ми беше изключително интересно.
— Някои хора са майстори на двойника — започна той. — Те могат не само да фокусират осъзнаването си над него, но могат и да го пуснат в действие. Повечето от нас обаче едва осъзнаваме, че съществува етерната ни страна.
— Какво прави двойникът? — попитах аз.
— Всичко, което поискаме да прави; може да прескача дървета, да лети във въздуха, да става голям или малък и да заема вида на животно. Или пък може да осъзнава мислите на хората; може и сам да се превърне в мисъл и само за миг да се пренесе на огромно разстояние.
— Може дори да действа като самия човек — намеси се Клара, като ме гледаше право в очите. — Ако знаеш как да го използваш, ти можеш да се явиш пред някого и да разговаряш с него, сякаш реално си там.
Г-н Абелар кимна.
— В пещерата ти можа да възприемеш присъствието ми с твоя двойник. И едва когато умът ти се пробуди, ти се усъмни, че изживяването ти е реално.
— Аз и сега се съмнявам — казах аз. — Вие реално ли бяхте там?
— Разбира се — отговори той и намигна, — точно толкова реално, колкото съм тук.
За миг се зачудих дали сега не сънувам. Но разумът ми ме уверяваше, че положително не спя. Все пак, за да проверя, аз пипнах масичката — твърда беше.
— И как го правите? — попитах аз, докато се облягах обратно на дивана.
Г-н Абелар помълча малко, сякаш си подбираше думите.
— Освобождавам се от физическото тяло и оставям да надделее двойникът — каза той. — Ако прикрепим осъзнаването си към двойника, вече не сме подвластни на законите на физическия свят; тогава по-скоро сме управлявани от етерните сили. Но докато осъзнаването ни е привързано към физическото тяло, движенията ни са възпрепятствани от земното притегляне и други ограничения.
Все още не разбирах дали това означава, че той може да бъде на две места едновременно. Той явно долови объркването ми.
— Клара ми спомена, че се интересуваш от бойни изкуства — каза г-н Абелар. — Разликата между обикновения човек и изкусно владеещия кунг-фу е в това, че последният се е научил да контролира лекото си тяло.
— Моите учители по карате казваха същото — отбелязах аз. — Те твърдяха, че бойните изкуства тренират леката страна на тялото, но така и не разбрах какво означава това.
— Те вероятно са имали предвид, че когато изкусният каратист нанася удар, той засяга уязвимите точки в лекото тяло на противника — каза той. — Разрушителна е не силата на физическото тяло, а отвора, който прави той в етерното тяло на противника си. През този отвор той може да запрати сила, която прокъсва етерната мрежа и причинява големи увреждания. На човек в момента може да му се стори, че е получил само лек удар, но часове или може би дни по-късно той може дори да умре от този удар.
— Точно така — съгласи се Клара. — Не се подвеждай от външните движения или от това, което виждаш. Важното е това, което не виждаш.