Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
Срещата бе определена за следващия ден. И тъй, нашето разследване попадна на очевидни препятствия, а в това време Рита си удряше главата в стената. Изобщо стана ясно, че не е никак интересно да издирваш убиец, а напротив — дори е много скучно.
Изгледах накриво Стас, тъй като не очаквах от него никакви разумни предложения, но се оказа, че той има такива.
— Хайде да отидем при частния детектив.
Кимнах с готовност и ние тръгнахме към офиса, който частният детектив обитаваше под наем. Блокът бе толкова стар, че властите бяха сметнали за необходимо да изселят обитателите му, за да не стават бели, дето се вика, но кой знае защо, не бяха съборили сградата, макар че това безусловно беше най-разумното решение. Дори нещо повече — някой от старейшините на града беше решил, че щом блокът не е съборен, той не може да стои току-така, и бе започнал да дава помещенията му под аренда. Целият втори етаж беше зает от общността на евангелистите — разбрах го от обявата на вратата, която съобщаваше за датата на поредното им събрание, а на първия етаж бяха пунктът за приемане на празни бутилки и буркани, миниатюрно магазинче с надпис „Списания и вестници“ и офисът на господин Иля Владимирович Тихонов, както бе отбелязано на визитката, забодена с кабарче на олющената врата.
Почукахме, но никой не ни отговори и на своя глава и на свой риск влязохме вътре. Въпреки че денят беше слънчев, вътре цареше полумрак, тъй като щорите на двата прозореца бяха спуснати, а третият гледаше към двора, точно срещу клонестото дърво, на което в този момент беше кацнала и грачеше една врана.
Стаята беше малка и почти лишена от мебели. В нея имаше бюро, два стола до бюрото и два до вратата, един олющен шкаф, малко шкафче с чекмеджета, върху което бе сложен електрически чайник, и един рекламен плакат на стената, който несъмнено бе изработен от художник-самодеец и гласеше: Семейни проблеми, кражби на автомобили — бързо и на достъпни цени.
В първия момент си помислих, че помещението е празно, но изведнъж мъжки глас недоволно рече:
— Я млъквай, глупачке такава, повръща ми се от теб! — А веднага след това изпод масата се появи мъж, облечен в светли панталони с тиранти и раирана риза. Той пълзеше на четири крака и явно търсеше нещо, но ни забеляза, изчерви се и добави: — Гарга такава. — Сетне бързешком се изправи и започна да се оплаква от живота: — Сутринта ми изключиха телефона, пак копаят наоколо. Прекъснали са кабела. Копаят ли, копаят, какви са тези техни навици? Направо не може да се работи… Здравейте! — рече накрая, сякаш се бе опомнил.
— Здравейте! — поздрави го с лъчезарна усмивка Стас, докато аз все още бях в състояние на известно недоумение. И офисът, и идиотският плакат, и най-вече самият домакин нямаха нищо общо с моите представи за частен детектив. Наоколо не се мяркаше никакъв красавец с ослепителна усмивка и юнашки накривена шапка с широка периферия и кобур под мишницата, нито млада секретарка, която да гледа с обожание своя герой. Съдейки по всичко, чувството за хумор и способността да гледа насмешливо смъртта в очите също отсъстваха у човека пред нас. Чичкото — на пръв поглед следователят бе на не по-малко от шестдесет години — приличаше на счетоводител от малка фирмичка от рода на „Семена по пощата“.
Той имаше сбръчкано личице, редички бели косици и напрегнат и едва ли не страхлив поглед. На ръст детектива също никакъв го нямаше, а по телосложение приличаше на рахитичен юноша.
— Вие ли измислихте това? — осведоми се Стас, посочвайки с глава към плаката.
— Да, защо? — намуси се домакинът.
Трябва да отбележа, че нашата поява го разтревожи и той явно не можеше да проумее какво бихме могли да искаме от него. И за да не би чичкото да реши, че сме сбъркали вратата, Стас посочи с пръст към нея и отново попита:
— Тази визитка ваша ли е?
— Моя е.
— Имаме една работа за вас.
— Моля, седнете — гостоприемно ни предложи детективът, но напрежението не изчезна от погледа му.
Ние се настанихме на двата стола. А Иля Владимирович тревожно се въртеше на мястото си и ни наблюдаваше.
— Семейни проблеми — бързо и на достъпни цени — какво означава това? — не се сдържах аз. Плакатът продължаваше да привлича вниманието ми и да човърка любопитството ми.
— Ами знаете ли, специализирал съм се предимно по разкриването на съпружески изневери. Помагам и за издирването на откраднати автомобили. А вие по какъв въпрос сте дошли?
— За съпружеска изневяра — кимна с готовност Стас. — Някъде преди около месец към вас се е обърнало едно лице. Маня, покажи му снимката.
Извадих от чантата си една снимка, на която се мъдреше цялото ни семейство в онези редки минути, през които татко успяваше да се присъедини към нас. Баща ми бе седнал в средата, а ние с Рита стояхме прави от двете му страни и бяхме сложили ръце на раменете му. Тази снимка ми харесваше, макар че на нея татко изглеждаше малко изплашен, сякаш споходилото го в момента щастие бе странно за него и по тази причина той бе малко разтревожен.