Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Рано или късно това ще стане — продължи Куикнинг с едновременно тъжен и нежен глас. — Той разширява владенията си и то все по-бързо. Ако не бъде спрян, ако нищо не се противопостави на силата му, рано или късно той ще те стигне.
— Дотогава ще умра — каза старецът, но не звучеше достатъчно уверено.
Куикнинг отново се усмихна с магическата си усмивка, съвършена и възхитителна.
— Има тайни, които никога няма да разбереш, защото няма да имаш възможност — каза тя. — Но не и по отношение на Ул Белк. Ти си посветил целия си живот да откриваш истината за нещата. Нима ще спреш сега? Как ще разбереш кой от нас е прав за Ул Белк, ако не ни придружиш? Ела, Хорнър Дийс. Покажи ни пътя към Елдуист. Направи това пътуване.
Дийс дълго мълча и мисли върху думите й. Накрая каза:
— Иска ми се да вярвам, че това чудовище ще бъде спряно от нещо… — Той поклати глава. — Не зная.
— А искаш ли да узнаеш? — тихо попита момичето.
Дийс се намръщи, после се усмихна с широка усмивка, която оголи зъбите му и набръчка цялото му лице.
— Никога не съм искал — каза той и се разсмя. Усмивката изчезна. — Трудна работа е това, за което говорим, не е като да отидеш на разходка. Проходите са мъчно проходими по всяко време на годината, а стигнем ли веднъж, там няма кой да ни помогне. Наоколо има само Тролове, но те не дават и пукнат грош за чужденци. Ще бъдем оставени сами на себе си. Откровено казано, никой от вас не изглежда достатъчно силен, за да издържи.
— А може би сме по-силни, отколкото ти се струва — тихо каза Морган Лех.
Дийс преценяващо го изгледа.
— Ще ви се наложи да бъдете много по-силни. — После въздъхна. — Добре, добре, дадено. Аз, старецът, пак ще тръгна надалеч. — Той тихичко се позасмя и още веднъж погледна Куикнинг. — Има нещо в тебе, това мога да кажа. Можеш да бръкнеш в душата на човек. Дори в такава закоравяла душа като моята. Добре, добре.
Той блъсна стола си назад и се изправи на крака. Прав изглеждаше още по-едър, отколкото седнал, като някоя стара стена, която все не иска да се срути, въпреки безпощадните поражения на времето. Застанал пред тях, той изглеждаше целият прегърбен и грубоват, с провиснали ръце и присвити очи, сякаш беше току-що излязъл на светло.
— Хубаво, ще ви заведа — оповести той като се наведе напред, за да подчертае своето решение, произнасяйки думите ниско и равно. — Ще ви заведа, защото истина е, че не съм видял всичко и не съм намерил всички отговори, а какво е животът, ако не продължиш да опитваш — макар че не вярвам този опит да бъде успешен. Ще се срещнем отново тук по изгрев слънце и аз ще ви дам списък какво ще ви трябва и къде да го намерите. Кой знае? Може някой от нас и да се завърне.
Той помълча и ги изгледа, сякаш ги виждаше за първи път. В гласа му имаше известна ирония, когато каза:
— Дали пък няма да изиграем този номер на Белк? Ами ако се окаже, че вашата магия е по-силна?
После той се измъкна зад масата, премина клатушкайки се през помещението и излезе, като изчезна в нощта.
XIII
Хорнър Дийс устоя на думата си и се срещна с тях рано на другата сутрин, за да им даде указания как да се приготвят за пътуването през Чарналите до Елдуист. Той ги срещна пред вратата на страноприемницата, където бяха отседнали за през нощта, една скрибуцаща, двуетажна съборетина, която на времето е била жилищна сграда, после магазин и без изобщо да обяснява как ги е намерил, им връчи един списък с необходимите им неща и указания къде да ги търсят. Изглеждаше още по-разчорлен и обрасъл, отколкото предишната нощ, бе по-едър от вратата и едва се провря през нея. Мрънкаше под нос и даде всичките си напътствия като човек, страдащ от силен махмурлук. Пи Ел гледаше на него като на пълен боклук, а Морган Лех го възприемаше като доста неприятен. Приеха безмълвно съветите само заради Куикнинг. Хорнър Дийс не ги занимаваше особено, освен Уокър Бо. Той беше твърде разтревожен от срещата с Дийс предишната нощ. След като старецът си тръгна, той повика Куикнинг встрани и изрази съмнението си, че може би това не е човекът, когото търсят. В края на краищата какво знаеха те за него, освен това, което сам им беше казал. Дори наистина да е бил в Елдуист, гова е станало преди десет години. Ами ако междувременно е забравил пътя? Ако си спомняше само колкото да се загубят безнадеждно? Но Куикнинг го бе уверила по такъв начин, че не оставаше никакво съмнение: Хорнър Дийс е именно човекът, който им е нужен. Сега, когато слушаше стария Следотърсач, той бе склонен да се съгласи. Уокър бе пътувал твърде много на времето и знаеше какви приготовления са нужни. Ясно беше, че Дийс също знае това. Макар да пелтечеше с мътен поглед, Хорнър Дийс знаеше какво прави.