Луната е наставница сурова

Преди той да се засегне, Проф ме спря:

— Един момент, Ман, виждам някои възможности. Майк, ще се задоволиш ли с литературен псевдоним?

Така се роди Смешника Саймън. Компютърът явно си избра това съчетание, като прехвърляше случайни числа. Но за сериозната поезия използваше друго име — нелегалното, Адам Селене.

Стихчетата на Саймън бяха нескопосани, неприлични, подстрекателски и от хапливи насмешки към големите клечки стигнаха до необуздани нападки срещу Надзирателя, системата, „Драгуните на мира“, куките. Можехте да ги видите по стените на обществените тоалетни или надраскани на късчета хартия, подхвърлени в капсулите на подземката. Или пък в пивниците. Всички бяха подписани от Смешника Саймън, със скица на малко рогато дяволче с грамадна усмивка и раздвоена опашка. Понякога то мушкаше с тризъбец дебел мъж. Понякога се появяваше единствено физиономията му с усмивка и рогца, сетне и само рогцата плюс ухилената уста означаваха „Саймън беше тук“.

Един ден Смешника превзе цялата Луна и оттогава не мирясваше. Твърде скоро започна да получава доброволна помощ — неговите стихчета и малки рисунки, толкова прости, че всеки можеше да ги повтори, цъфнаха на повече места от заплануваното. Това широко разпространение беше от пътуващи съмишленици. Стихове и карикатури се озоваха и в Комплекса — е, то не беше наша работа, никога не вербувахме тамошните служители. Отгоре на всичко три дни след появата на особено груба закачка, която намекваше, че затлъстяването на Надзирателя се дължало на гнусни наклонности, този виц цъфна и върху стикерите. Карикатурата бе усъвършенствана: дебелата жертва, бягаща от тризъбеца на Саймън, вече приличаше на Чвора Морт. Не ние ги напечатахме. Но те заляха Л-Сити, Новилен и Хонконг, разлепени почти навсякъде — по обществени телефони, по колони в коридорите, по люковете на шлюзовете, по парапети и къде ли не. Помолих да ми ги преброят в определен район и съобщих резултата на Майк. Той пресметна, че само в нашия град са нацвъкани към седемдесет хиляди стикера.

Не можех да се сетя за печатница в Л-Сити, която би рискувала с подобна поръчка, пък и да има оборудване за целта. Вече се чудех дали не попаднахме на още някой революционен заговор.

Творенията на Саймън пожънаха такъв успех, че той влезе и в ролята на полтъргайст и нито Надзирателят, нито шефът на сигурността успяваха да си поемат дъх. „Мили ми Чвор Морт! — започваше едно писмо. — Моля те, бъди особено внимателен между полунощ и четири сутринта утре. С любов и целувки: Саймън.“ Това заедно с ухилената уста и рогцата. В същата пощенска партида и Алварес получи писъмце — „Драги ми пъпчивко, ако Надзирателят утре си счупи крака, ти ще си виновен. Твоя вярна съвест: Саймън.“ И отново усмивчица с рогца.

Не бяхме подготвили нищо, просто искахме Морт и Алварес сън да не ги лови (което и стана), а покрай тях и охраната. Майк си позволи единствено да звъни по личния телефон на Надзирателя от полунощ до четири сутринта, на номер, невключен в указателя и известен само на приближените. Едновременно дрънкаше на личните сътрудници на Чвора и ги свързваше с него. Освен че създаде голяма суматоха, успя да насъска шефа срещу помощниците му. Той направо отказа да слуша уверенията им, че нямат нищо общо.