Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Така си беше, но баща ми не загуби нищо и според него това си беше чист сляп късмет.

— Нито пък майка ми изгуби нещо, защото нейната банка винаги е била един чайник на горната лавица.

— Татко съвсем случайно постъпи горе-долу по същия начин. Оставил на мама издръжка за четири месеца в брой в четири запечатани плика, всеки — отбелязан с дата. Взел със себе си пари в брой, в злато. И скътал пари — всичко, което оставало като излишък — едно сандъче, също в злато.

Нелсън, по-късно той ми каза, че не се бил сетил, че банките ще започнат да фалират. Направил го, само за да подразни Дийкън Хулихан — Дийкън Хулигана, татко така му викаше. Спомняш ли си го? Президентът на Държавната банка в Бътлър.

— Не — предполагам, че е умрял без мое разрешение.

— Татко ми каза, че Дийкън му направил сцена, задето баща ми изтеглил парите си в брой. Казал, че това било калпава бизнес-практика. Просто трябвало да остави инструкции да плащат по толкова и толкова на госпожа Джонсън — на мама де — всеки месец. Татко трябвало да остави там парите си и да използва чекове — това бил модерният начин да се прави бизнес.

Баща ми се опънал — него си го бива по тази част — и впоследствие банковите фалити изобщо не го засегнаха. Нелсън, според мене оттогава нататък татко изобщо не си е имал работа с банки. Държеше парите в едно заключено сандъче в кабинета си, така мисля. Макар че що се отнася до баща ми, никога не можеш да бъдеш сигурен.

Когато се прибрахме, проведохме съвещание — Брайън, аз, Нелсън, Бети Лу. Нелсън им разказа какво се беше случило.

— Да измъкнем парите от тази банка беше все едно да им вадим зъб. Тоя селяндур явно хич не искаше да се разделя с парите на Мо. Според мене така и нямаше да се раздели, ако не се бях проявил като крайно невъзпитан нахал. Но това е само част от въпроса. Мо, разкажи им за аналогичния случай с чичо Айра.

Разказах им.

— Милички мои, не претендирам, че въобще разбирам нещо от финанси. Толкова съм тъпа, че така и не проумях как една банка може да печата хартиени пари и да твърди, че били същите като истинските. Но днес всичко ми заприлича на 1893 г., защото точно това се случило с татко, преди банките да започнат да гърмят, фалитите така и не го засегнали, защото си бил инат и престанал да си има работа с банки. Не знам, просто не знам… обаче се притесних и реших да не си влагам парите пак в банка. Брайън, ще ми ги пазиш ли?

— Тук, в къщата, може и да ги откраднат.

— А пък ако са в банка, банката може и да фалира — обади се Нелсън.

— Нервиш ли се, Нел?

— Май. Бети Лу, ти какво ще кажеш?

— Ще ти кажа, че ще си изтегля трийсет и петте цента, ще изнамеря отнякъде едно глинено гърне и ще ги закопая в градината. — Помълча. — После ще пиша на баща ми какво сме направили и защо. Той няма да ме послуша — нали е завършил Харвард. Но като му го кажа, ще сме по-спокойни.

— Трябва да кажем и на други хора — обади се Брайън.

— На кои? — попита Нелсън.

— На съдията Спърлинг. И на нашите.