Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Плъхове в Кулата? — Това беше повече от сериозно. Това трябваше да е най-отгоре! — Накарай някой да провери Преградите, Тарна. — Преградите бяха държали, откакто бе построена Кулата, но можеше да са отслабнали след три хиляди години. Колко ли плъхове бяха шпиони на Тъмния?
Някой почука на вратата и след миг се появи пълничката Посветена Анемара и просна пъстрите си поли в дълбок реверанс.
— С ваше позволение, Майко, Фелаана Седай и Негаин Седай са довели жена, която са хванали да обикаля в Кулата. Казват, че искала да поднесе петиция на Амирлинския трон.
— Кажи й да почака навън и й поднеси чай, Анемара — рече отривисто Тарна. — Майката е заета…
— Не, не — прекъсна я Елайда. — Пусни ги да влязат, Чедо. Пусни ги.
От доста време вече никой не й беше поднасял петиция. Беше решена да изпълни молбата, каквато и да е, стига да не е съвсем нелепа. Може би това щеше да съживи притока. А и от доста време никоя Сестра не идваше при нея, без да бъде повикана. Може би двете Кафяви щяха да сложат край и на тази суша.
Но в стаята влезе само една жена и грижливо затвори вратата след себе си. Ако се съдеше по копринената рокля за езда и хубавото наметало, трябваше да е благородничка или преуспяваща търговка, предположение, подкрепено от увереното й поведение. Елайда беше сигурна, че никога не я срещала, но все пак имаше нещо познато в това лице, оградено с още по-светла коса и от тази на Тарна.
Елайда стана и заобиколи масата с протегнати ръце и необичайна усмивка. Постара се да изглежда добросърдечна.
— Разбирам, че имате петиция към мен, дъще. Тарна, моля те, налей й чай. — Сребърната кана на сребърния поднос на страничната масичка трябваше все още поне да е топъл.
— Петицията беше нещо, за което ги накарах да повярват, за да ме допуснат до вас, без да ме напердашат, Майко — отвърна жената с тарабонски акцент и някъде по средата лицето й изведнъж стана лицето на Беонин Марини.
Тарна мигновено прегърна сайдар и я заслони, но Елайда само сложи юмруци на кръста си.
— Да кажа, че съм изненадана, че дръзваш да ми покажеш лицето си, ще е твърде слабо, Беонин.
— Успях да вляза в това, което може да се нарече управляващ съвет в Салидар — невъзмутимо заговори Сивата. — Погрижих се да заседават, без да вършат нищо, и пуснах слуха, че повечето от тях са ваши тайни следовнички. Сестрите се гледаха една-друга с твърде много подозрителност и мисля, че в този момент много от тях щяха да се завърнат в Кулата, но тогава се появиха и други Сестри освен Сините. После разбрах, че са си избрали свой Съвет на Кулата и управляващият съвет приключи. Все пак продължих да върша каквото можех. Зная, че ми заповядахте да остана с тях, докато не станат готови да се върнат, но това вече трябва да стане до няколко дни. Ако позволите да заявя, Майко, да не съдите Егвийн е великолепно решение. Първо, тя е изключителна в откриването на нови сплитове, по-добра е дори от Елейн Траканд или Нинив ал-Мийра. Второ, преди да я издигнат, Лелейн и Романда се бореха помежду си коя да бъде провъзгласена за Амирлин. Докато Егвийн е жива, пак ще се борят, но никоя от двете няма да успее, нали? Колкото до мен, смятам, че много скоро Сестрите ще започнат да ме следват. До неделя-две Лелейн и Романда ще се окажат сами, с остатъка от тъй наречения им Съвет.
— Как разбра, че момичето ал-Вийр няма да бъде съдено? — попита строго Елайда. — Как разбра, че изобщо е жива? Пусни й щита, Тарна.
Тарна се подчини и Беонин й кимна като за благодарност. Нищожна благодарност. Големите й синьо-сиви очи можеше и да й придават израз на постоянно удивление, но тя бе много сдържана жена. Сдържаност, съчетана с чистосърдечна преданост към закона — и също така — с амбиция, и Елайда моментално беше разбрала, че Беонин е тази, която трябва да се изпрати по дирите на бягащите от Кулата Сестри. И се беше провалила напълно! О, явно бе посяла малко раздор, но всъщност не бе постигнала нищо от онова, което Елайда бе очаквала от нея. Нищо! Щеше да разбере, че възнагражденията й ще се съизмерят с провала.