Мъртвите сибирски полета

— Да, там — извика царят по телефона. След това се обърна към директора с думите:

— Прелюбезната ми снаха желае да ми каже нещо. Вие няма да ни смущавате, Кардов. Останете тук, защото имам още да говоря с вас.

След няколко минути завесата се отвори и великата княгиня Хела влезе вътре. Съпругата на Константин днес изглеждаше по-хубава от всякога, но все пак лицето й беше бледно, а очите й бяха тъжни.

Императорът я посрещна, като и подаде ръка. Александър II добре познаваше хората и веднага забеляза, че Хела е неразположена.

— Какво ви е, Хела? — рече императорът съчувствено. — Да не са ви наскърбили или обидили? Не вярвам, защото моят гняв ще се излее върху този, който го е сторил.

Но тъй като Хела мълчеше, той прибави кротко, стараейки се да скрие сърдития си вид:

— Аз не ви доведох от топлата Гърция в студената Русия, миличка ми Хела, да вехнете като цвете! Аз искам да разцъфтите още повече при нас суровите деца на Севера. Затова кажете ми кой се е осмелил да ви наскърби; заклевам се, че ще го накажа.

В отговор на това великата княгиня падна на колене пред императора и каза с треперещ глас:

— Не мислете, Ваше Величество, че съм немилостива, но аз не мога да търпя извънбрачния син на моя мъж.

Царят учудено наблюдаваше прекрасната жена, която със скръстени ръце, просълзена стоеше пред него на колене.

— Станете, велика княгиньо — каза Александър II, — и ми разтълкувайте смисъла на думите, които преди малко произнесохте.

Хела стана, но преди да започне да говори, подозрително погледна Кардов.

— Влезте в съседната стая Кардов — каза царят.

По израза на Кардов беше ясно, че никак не му се понрави тая заповед. Тези няколко думи бяха достатъчни, за да го уверят, че тук има някаква семейна тайна, която за него беше от значение.

Полека той влезе в другата стая, отделена със завеса от приемната.

Александър II хвана за ръка Хела и я отведе до един стол да седне.

— Драга ми, Хело — започна царят, — представете си, че говорите с баща си и ми кажете кое мъчи сърцето ви.

— Ваше Величество — каза младата княгиня, — добродушието и благостта ви ми дават решителност да ви поверя и тайната си, която ще разруши брачното ни щастие. Вие знаете, Ваше Величество, че съдбата на този, когото хладната дипломация и държавният интерес направляват, е тежка.

Александър сложи ръка на рамото на княгинята и каза:

— Мое дете, не само съдбата на княжеските дъщери е такава, но и самите владетели са длъжни да се отказват от щастието си. Нашият живот, който на външния свят се представлява така бляскав, защото сме заобиколени от богатство и разкош, е поредица от жертви, които ние всеки ден и час принасяме на нашия народ. Всеки е творец на щастието си, казва една стара поговорка, но тя не се отнася и за князете, защото на тях не е позволено да създават своето щастие.

По време на този разговор погледът на царя потъмня и веждите му се навъсиха. Дълго време той мълча, като гледаше неподвижно в килима. В тази минута си мислеше за жертвите, които той бе принесъл на своя народ, и как горчиво бе излъган, как всичкото му стремление и честни намерения за работа, които бе посветил на Русия, бяха осуетени и изопачени от други.