Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той се сепна като от сън и прокара ръка по челото си, като да искаше да се отърве от тъжните и тежки мисли. След това се обърна към княгинята:
— Мило дете, не вярвам да се считаш за жертва. Аз разбрах, че ти любиш Константин.
— Аз учих Константин да люби каза страстно княгинята. — Ваше Величество, позволете ми да бъда искрена. Отначало аз се плашех от студената Русия. Трябваше да се разделя с класическото си отечество, люлката на поезията, на изкуството и науката, с милата си Гърция, да дойда в студената Русия. Аз мислех, че тук е сърцето на науката. Тук учих Константин на наука, тук той ме срещна, макар и не по своя воля, но като човек, който с пристъп взе сърцето ми. Как бях щастлива, че Константин ме любеше! Да, аз любя Константин с всичката жар на младата си душа.
— Това е прекрасно, дете мое — отговори Александър II, смеейки се. — Ние сме длъжни да ви любим, като ви опознаем.
— Но аз ревнувам мъжа си от неговото минало — каза княгинята, която въздъхна тежко. — Не мога да понеса мисълта, че Константин е любил друга преди мене…
Императорът вдигна глава и погледна строго младата жена.
— Предполагам, че нямате повод да мислите подобно нещо — каза сухо господарят на Русия. — Кажете ми само кой е бил този, който ви е втълпил в главата подобна мисъл, за да излея още начаса царския ми гняв върху него, дори той да е и самият Константин.
Великата княгиня се отдръпна, като го молеше с вдигнати ръце.
— В името Божие, Ваше Величество — извика тя, — аз не исках да ви тревожа толкова, защото всичкият яд ще се изсипе върху главата на моя мъж. Позволете ми, Ваше Величество, да бъда откровена.
Преди венчавката ни Константин трябва да е бил в близки сношения с някоя жена. И от тези сношения, Боже мой… срам ме е да кажа.
— По-нататък, по-нататък настояваше царят, като тропаше нетърпеливо с крака си. Цялото му лице се беше променило. Нямаше вече и следа от доброта, а гневният му поглед, гордото му държане, стиснатите юмруци, пресекливият му глас предсказваха бурята, която щеше да се разрази.
— Константин е баща — пошепна Хела и погледът й блуждаеше из стаята. — Макар че е забравил и напуснал жената, която е любил, от детето си не е могъл да се откаже.
— Не се е отказал! — извика Александър, като сграбчи и стисна стоящия пред него стол така силно, че дървото изпращя. — Не е могъл да се отдели от това дете. А моята заповед? А неговото обещание? Но кажете, какво се е случило с детето?
Как се каеше сега княгинята, че бе открила тази тайна на царя! Как би се отрекла доброволно от всичко казано, но не можеше да го направи, защото гневните погледи на царя и неговото повелително „говорете“ не й позволяваха да мълчи и тя с препълнени със сълзи очи прибави:
— Константин държи тайно в къщата си детето от първата си любов, без да зная аз за това. Щом се отдели от мене, той отива в къщата на градинаря, където се радва на детето си. О, Боже, колко съм лоша, като не му позволявам това щастие! Но аз нямаше да бъда жена, която люби, ако му позволях хладнокръвно да се наслаждава и да търси щастието си при детето на някоя друга… друга.
Тя започна да хълца като покри лицето си с ръце, отпусна се на стола.
Александър II крачеше нагоре-надолу из стаята, размисляй-ки върху чутото.
— От кого знаете всичко това, Хела? — каза след няколко минути.
— Госпожата на градинаря ми съобщи тази тайна. Тя, грешницата, види се, е разчитала на възнаграждение.
— Изпъдете тази жена прекъсна я Александър II. — Що се отнася до детето, аз ще ви отърва от него. Ето ти честната ми царска дума, че до три дни детето няма да е под вашата стряха.
Хела с благодарност подаде ръка на царя. Въпреки отговора му обаче й се стори някак особено обещанието. Долавяше се скрита закана към нещастното дете.
— Ваше Величество — каза Хела с едва чут глас, а лицето й заруменя, — от известно време аз знам, че съм майка и ще съм щастлива да подаря на Романовия дом един нов потомък. Трябва да запазя всичките права на детето си, а най-вече любовта на баща му. Затова настоявам другото дете да бъде отстранено. Аз ви моля да не му правите нищо лошо. Бъдете милостив към него, защото то е тяло Константиново, душа и кръв негова, то е Романовец.
— Романовец! — желязо, кръв и огън се съединиха в гласа, с който Александър II изговори тази дума. — Княгиньо, вие казахте Романовец. За щастие вие сте още млада и неопитна и не знаете колко е опасна кръвта на този род.