Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Но той не трябва да узнае, че има високо произхождение. Дайте го на възпитание в някое обикновено семейство, за да го научат на занаят или на търговия, а вие му помагайте тайно, без той да разбере това. Нека стане уважаван търговец и когато легне на смъртното легло, никой не ще се сети, че в лицето на умиращия губим един Романовец.
Император Александър каза:
— Ние, хората, сме слаби да променим тайните пътища на съдбата. Вие, Хело, като гъркиня знаете приказката за нещастния Едип. При раждането на сина на Едип му предрекли, че ще умре от ръката на детето си и после ще се ожени за майка си.
Царят се възмутил от това пророчество и решил да се противопостави на волята на боговете, като наредил да убият новороденото дете. Дал заповед на един овчар, на когото най-много разчитал да убие детето. Той го взел, занесъл го в една гора и щял да го убие, но не можал и решил да го остави в гората, за да го изядат дивите зверове. Но не било писано детето да загине. Щом овчарят си отишъл, дошъл друг един цар с жена си, взел детето, кръстили го Едип и го възпитали като свое дете.
Когато Едип пораснал, тръгнал да пътува и срещнал един богат човек. Пътят бил тесен, не могли да минат и двамата, а нито единият, нито другият отстъпвал, та стигнали до бой. В тази борба Едип убил стария, който бил неговият баща. Тъй като първата част от пророчеството се сбъднала, то сбъднала се и втората. Станало така, че той наистина се оженил за майка си. По-после, като разбрал това, той си извадил очите и тръгнал като слепец по света. Разказах ти тази приказка, за да разбереш, че онова, което е отредено на човека, никой не може да измени, ето защо, ако ние не отстраним детето и ако не го премахнем съвсем, ще си навлечем беля на главите.
Великата княгиня понечи да отговори, но царят я прекъсна:
— Върни се у дома си, брачното ти спокойствие не ще бъде нарушено. Само бъди предпазлива, не казвай на мъжа си какво сме говорили, а останалото остави на мене, аз ще го свърша.
Тези думи бяха казани с такъв тон, от който й стана ясно, че посещението е свършило.
Тя се поклони мълчешком пред царя, целуна ръката му, а той в отговор поглади русата й коса. Княгинята тръгна към вратата.
— Не минавай оттука извика бързо Александър II. — Не бива никой да види, че си била при мене. Мини през този таен вход.
Като каза това, той отиде до един голям портрет на руския цар Петър Велики.
Художникът не беше нарисувал великия основател на цивилизована Русия в царска униформа или с дрехи на борец, а с народните дрехи на беден моряк.
Знае се, че така облечен, Петър Велики изучавал мореплаването, което впоследствие развил в най-голяма степен в държавата си.
На тази картина Петър Велики държеше в ръцете си голяма брадва.
Императорът бутна с пръст брадвата и изведнъж картината се повдигна и пред княгинята се показа един тесен таен изход.
Александър мълчаливо й показа този изход. Той спусна картината, когато стъпките на Хела отекнаха в тайния изход; на стената не се забелязваше и следа.
— Кардов! — извика сърдито царят.
Завесата се вдигна и полицейският директор влезе при царя. Лицето му бе бледо и Кардов забеляза, че царят, който умееше да се владее, сега не можеше да скрие гнева си.
— Не ти ли заповядах да премахнеш детето на онази нещастница?
— Всичко извърших точно — каза полицейският директор, — но по някаква нещастна случайност детето е изчезнало от ръцете на онези хора, на които го предадох.
— Вие пак се лутате из мрака, Кардов, тъй като само Бог знае как това дете е намерило приют в собственото си семейство.
Кардов пребледня и отговори бързо:
— Ако не бях чул това от вашите уста, не бих повярвал. Не зная що да мисля.
— Детето се намира у градинаря на великия княз Константин.
— Най-добре щеше да е — каза тихо Кардов, — ако детето не беше…
— Мълчи — прекъсна го цар Александър, — не изговаряй страшните ей мисли. Не искам и да зная какво ще стане с детето, доста кървави сцени са се разигравали в моята къща. Давам ви тридневен срок да премахнете детето. Ако трябват за това пари, искайте от моята каса. Засега толкова, имам нещо важно да говоря с вас.
Императорът се приближи към масата, на която беше поставено едно сребърно сандъче. Той разкопча мундира си, извади едно ключе и отключи сандъчето.
В това сандъче се намираха тайните писма на царя.
Александър II прерови живо книжата, докато намери онова, което търсеше. То бе някаква записка. Той даде знак на Кардов да се приближи и ката се обърна още веднъж да види дали някой не подслушва, отвори продълговатата записка, подаде му я и със заповеднически тон му каза: