Академия за вампири

Поклатих глава.

— Не. Знам само, че трябва да е бил много красив.

Дмитрий вдигна очи към лицето ми, после погледът му се плъзна по мен.

— Да, сигурно. — После се зае пак да разтрива китките ми, като добави с предпазлив тон: — Аз пък познавам моя.

Смразих се от изненада.

— Наистина ли? Повечето мъже сред мороите не остават… искам да кажа, че някои го правят, но както сам знаеш, те обикновено само…

— Е, той е харесвал майка ми. — Обаче не произнесе с топлота думата «харесвал». — И понякога я посещаваше. Той е баща и на моите сестри. Но когато идваше при нас… е, не се държеше много добре с майка ми. Правеше някои ужасни неща.

— Като например… — Поколебах се. Все пак не говорехме за кого да е, а за майката на Дмитрий. Просто не знаех докъде мога да продължавам с любопитството си. — Нещо като онова с кървавите курви?

— По-скоро я биеше и други такива — отговори той равнодушно.

Завърши бинтоването на ръцете ми, но все още продължаваше да ги държи в своите. Не бях сигурна дали въобще го бе забелязал. Аз поне със сигурност го забелязах. Неговите ръце бяха едри и топли, с дълги и грациозни пръсти. Пръсти, които в един друг живот биха могли да свирят на пиано.

— О, Господи — промълвих аз. Колко ужасно е това. Стиснах ръцете му, които бяха уловили моите. Той ми отвърна, като също стисна моите. — Това е ужасно. А тя… тя просто му е позволявала?

— Ами позволяваше му. — Ъглите на устата му се присвиха в тъжна усмивка. — Но аз не.

Обзе ме силна възбуда.

— Кажи ми, разкажи ми как си го помлял от бой.

Усмивката му се разшири.

— Направих го.

— Леле. — Не можех да си представя, че Дмитрий може да бъде по-велик, но се оказа, че съм се заблуждавала. — Набил си баща си. Искам да кажа, че е наистина ужасно… това, което се е случило между вас. Но, хм, ти наистина си бог.

Той примигна учудено.

— Какво?

— А, нищо. — Побързах да сменя темата. — На колко години си бил тогава?

Той обаче май още не можеше да се осъзнае след забележката, че е бог.

— На тринадесет.

Брей! Определено е бог.

— Пребил си баща си, когато си бил само на тринадесет?

— Не беше толкова трудно. Дори и тогава бях по-силен от него и висок почти колкото него. Не можех да му позволя да продължава така. Трябваше да бъде научен, че да си морой и от кралски произход, не означава, че може да вършиш каквото си поискаш с другите хора… дори и с кървавите курви.

Зяпнах го с нямо удивление. Не можех да повярвам, че току-що каза това за родната си майка.

— Съжалявам.

— Всичко е наред.

Парченцата от мозайката започнаха да се наместват.

— Затова се разстрои толкова заради Джеси, нали? Той също е от кралски произход и се опита да се възползва от едно момиче дампир.

Дмитрий отклони поглед.

— Разстроих се поради много причини. В края на краищата ти беше тази, която бе нарушила правилата, и…