Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Тя не го е правила с Джеси — настоя Лиса. — И не е вярно, че двете сме правили секс. Просто нямаше откъде да намерим захранващи, това е всичко. — Лиса фокусира цялото си внимание върху Камила и се усмихна. — Не е кой знае какво. Всички преувеличават.
Камила не изглеждаше никак убедена, но колкото повече се взираше Лиса, толкова по-нефокусиран ставаше погледът й. Не след дълго стана съвсем безизразен.
— Нали така? — продължи Лиса с глас, нежен като коприна. — Не е кой знае какво.
Камила отново се намръщи. Явно се опитваше да отхвърли внушението.
Самият факт, че се стигна дотам, беше невероятен. Както правилно бе казал Кристиан, беше нечувано да се използва внушението върху други морои.
Въпреки силната си воля Камила изгуби битката.
— Да — изрече тя бавно. — Не е кой знае какво.
— А пък Джеси лъже.
Тя кимна.
— Определено лъже.
Психическото напрежение в Лиса бе достигнало краен предел. Това й струваше огромни усилия, а още не бе приключила задачата си.
— Какво ще правите довечера?
— С Карли ще учим за теста на Матюсън в нейната стая.
— Поканете и мен.
Камила се замисли над предложението й.
— Хей, наистина ли искаш да учиш с нас?
— Разбира се — отвърна й Лиса с приветлива усмивка.
Камила също й се усмихна.
Лиса прекрати внушението и й се зави свят. Прималя й. Камила се огледа, за миг изглеждаше изненадана, но скоро се отърси от въздействието на магията.
— Тогава ще се видим след вечерята.
— Ще се видим там — промърмори Лиса, докато я гледаше как се отдалечава. Когато Камила изчезна от погледа й, Лиса подхвана косата си и я вдигна, за да я върже на опашка. Пръстите й обаче не успяха да обхванат цялата й коса и внезапно друг чифт ръце я улови, за да й помогне да я привърже. Тя се завъртя и се озова право срещу леденосините очи на Кристиан. От изненада подскочи настрани от него.
— Никога повече не прави това! — викна тя, разтреперана от факта, че точно неговите пръсти я бяха докоснали.
Той я удостои с една от ленивите си леко криви усмивки, докато отметна с ръка няколко немирни кичура от лицето й.
— Молиш ли ме или ми заповядваш?
— Млъкни. — Лиса се озърна наоколо както за да избегне втренчените в нея очи на натрапника, така и за да се увери, че никой не ги бе видял.
— Какво толкова е станало? Тревожиш се да не би робите ти да си помислят нещо, ако те видят да говориш с мен?
— Те са мои приятелки — възрази му тя.
— О, добре. Разбира се, че са. Искам да кажа, съдейки по това, което видях, Камила вероятно вече е готова да направи всичко за теб, нали? Приятелки докрай.
Лиса скръсти ръце пред гърдите си и въпреки гнева си тя не пропусна да забележи колко отива сребристосивата му риза на черната му коса и сините очи.
— Поне не лъже като теб. Тя не се преструва един ден на моя приятелка, за да ме пренебрегне на следващия, при това без никаква причина.
За кратко по лицето му пробягна сянка на неувереност. През последната седмица помежду им се бяха насъбрали прекалено много напрежение и гняв, след като наговорих всички онези грубости на Кристиан след приема на кралицата. Повярвал на думите ми, Кристиан бе престанал да разговаря с Лиса, отнасяше се грубо с нея при всеки неин опит да започне разговор. Затова сега тя, наранена и объркана, се бе отказала от опитите си да бъде мила с него. Ситуацията все повече се влошаваше и спичаше.
Като се вгледах в него през очите на Лиса, аз съвсем ясно долових, че той още се интересуваше от нея, още я искаше. Но гордостта му бе наранена и не искаше да показва слабост тъкмо пред Лиса.
— Така ли? — изрече той с приглушен суров тон. — Мислех си, че така се очаква да действат особите от кралски произход. Сигурно си много добра в това умение. Или може би просто използваш внушението, за да ме накараш да мисля, че си двулична кучка. Докато всъщност не си. Макар че се съмнявам.
Лиса се изчерви при думата внушение и отново се озърна предпазливо наоколо, но реши да не му дава повече поводи за спор. Просто го изгледа кръвнишки за последен път, преди да се затича, за да се присъедини към групата ученици с кралски произход, забързани за следващия учебен час.
Върнах се в моето собствено съзнание и се загледах с празен невиждащ поглед из класната стая, докато мозъкът ми обработваше това, което бях видяла. В някаква малка, макар и много малка част от мен започваше да се оформя съжаление към Кристиан. Но беше твърде малка и не бе никак трудно да се пренебрегне.