Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Зад безобидното на пръв поглед бъбрене на Натали се долавяше подозрителна нотка, която не убягна на Лиса. Навярно Натали никога не си бе представяла, че може да съществува такова чудо като внушението, но Лиса не можеше да рискува невинните въпроси на Натали да прераснат в нещо по-сериозно.
— Знаеш ли какво ми хрумна току-що? — прекъсна я тя. — Може би в крайна сметка ще успея да се отбия при Ерин. Обзалагам се, че кичурите на Карли няма да отнемат чак толкова много време.
Неочакваното предложение на Лиса тутакси пренасочи потока от мисли на Натали.
— Наистина ли? О, това е супер! Ерин ми сподели колко е тъжно, че вече не движиш с нас, а аз й казах…
Лиса продължи да използва внушението и много скоро си върна популярността. Следях я мълчаливо, без да се издавам, но постоянно се тревожех, макар че благодарение на усилията й подозрителните погледи и клюките за мен значително намаляха.
— Това ще събуди подозрение — прошепнах й аз един ден, когато бяхме в църквата. — Някой ще започне да се чуди и да задава неудобни за нас въпроси.
— Не ставай мелодраматична. Настроенията тук непрекъснато се менят — днес е популярен един, а утре друг.
— Ама не по този начин.
— Нима не вярваш, че може да се дължи само на личните ми качества?
— Разбира се, че вярвам, но щом Кристиан успя да се досети, тогава и някой друг може да…
Думите ми бяха прекъснати от две момчета, седнали на същата скамейка по-нататък, които изведнъж избухнаха в смях. Изгледах ги сърдито и застинах, като видях, че гледаха право към мен без дори да си направят труда да прикрият нахалното си хилене.
Отместих поглед и се опитах да не им обръщам внимание. Изведнъж ми се прииска свещеникът по-скоро да започне службата. Но Лиса също забеляза подигравателните им погледи и на лицето й неочаквано се изписа гняв. Не отрони нито дума, но усмивките им взеха много бързо да се стопяват под упорито втренчения й поглед.
— Кажете й, че съжалявате — каза им тя. — И го направете така, че тя да ви повярва.
Само след миг те едва не се изпотрошиха да ми се извиняват и да молят за прошка. Направо не можех да повярвам. Тя бе използвала внушението на обществено място… при това от всички възможни места бе избрала именно църквата. И на всичкото отгоре бе въздействала едновременно на двама души.
Накрая двамата досадници изчерпаха запасите си от извинения, но Лиса не бе свършила.
— Това ли е най-доброто, на което сте способни? — скастри ги тя.
Очите им тревожно се оцъклиха. И двамата бяха ужасени, че са я разгневили.
— Лис — намесих се аз и я докоснах по ръката. — Всичко е наред. Аз, ъ, такова, приемам извиненията им.
Лицето й все още излъчваше неодобрение, но накрая ми кимна. А тъпанарите въздъхнаха облекчено.
Брей! Никога не бях изпитвала такова облекчение от започването на иначе тъй скучната неделна служба. През телепатичната ни връзка усещах мрачното й задоволство. Това не беше свойствено за нея и никак, ама никак не ми допадна.
За да се разсея от мислите за обезпокоителното й поведение, се заех — както често го правех напоследък — да изучавам околните. Недалеч от нас Кристиан открито наблюдаваше Лиса с тревожно изражение. Щом срещна погледа ми, се намръщи и рязко се извърна настрани.
Дмитрий както обикновено седеше на най-задната скамейка, само че сега не се озърташе — какъвто бе навикът му — към всеки ъгъл за евентуална опасност. В момента изглеждаше вглъбен в себе си, а в изражението му се долавяше болка. Все още не можех да си обясня защо въобще идваше в църквата. Не ми се струваше особено вярващ.
Изправен най-отпред, свещеникът отново ни заговори за свети Владимир:
— Неговият дух бил извънредно силен и той действително бил надарен от Бог. Когато ги докосвал, сакатите прохождали, слепите проглеждали. Само щом закрачел по поляните, и цветята наоколо разцъфтявали.
Брей, дай им на мороите още светци…
Чакай! Какво чух? Изцерявал сакатите и слепците?
Въобще бях забравила за свети Владимир. Мейсън ми бе споменал, че Владимир връщал хората от царството на мъртвите и това ми бе напомнило за случилото се някога с Лиса. После обаче разни други неща отвлякоха вниманието ми и известно време никак не ми беше до размишления за светеца и неговата «целуната от сянката» пазителка, нито за тяхната връзка. Как съм могла да проспя тази тъй важна следа? Ето че се оказва, че госпожа Карп не е била единствената сред мороите, която може да лекува също като Лиса. Можел го е и свети Владимир.