Академия за вампири

По-късно, докато отивах в гимнастическия салон за упражненията по бойни умения, се спрях в кухнята, за да си грабна една шепа ядки от купата на тезгяха. Натъкнах се на двама от новаците — Майлс и Антъни. Майлс подсвирна, щом ме видя.

— Как го даваш, Роуз? Самотна ли си? Искаш ли малко компания?

— Не бой се — захили се Антъни. — Няма да те ухапя, но пък мога да направя нещо друго, което искаш.

Трябваше да мина през вратата, край която се мотаеха тези двама досадници. Изгледах ги свирепо и понечих да се промуша покрай тях, но Майлс ме улови през кръста и ми пусна ръка отзад.

— Свали си ръцете от задника ми, преди да съм ти размазала физиономията — предупредих го, като отскочих настрани. Но само за да попадна в лапите на Антъни.

— Хайде де — подкачи ме Антъни, — аз пък си мислех, че няма да имаш нищо против да оправиш едновременно и двамата.

Внезапно заговори нов глас.

— Ако не се махнете веднага от нея, аз ще ви оправя и двамата. — Беше Мейсън. Моят герой.

— Много се надуваш, Ашфорд — изрече Майлс. Той беше по-едрият от двамата и като се изпречи пред Мейсън, успя да го закрие от погледа ми. Антъни веднага се дръпна от мен, заинтересуван повече от това дали ще има бой, или не. Въздухът се насити изведнъж с толкова много тестостерон, че ми се поиска да надяна противогаз.

— И ти ли я оправяш? — попита Майлс към Мейсън. — Не искаш да я поделяш с приятелите, а?

— Кажеш ли още една дума за нея, ще ти откъсна главата!

— Защо? Та тя е само една евтина кървава…

Мейсън го халоса с все сила. Не успя да откъсне главата на Майлс, дори кръв не му пусна, нито му счупи някой кокал, но явно онзи доста го заболя. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите и той политна към Мейсън. Точно тогава обаче се чу шум от отварянето на врата в коридора и всички замръзнаха по местата си. Пристигането на тълпа от новаци само щеше да затрудни сбиването на по-големите.

— Може би ще се появят и пазителите — ухили се Мейсън. — Искате ли да разберат, че сте се сбили заради момиче?

Майлс и Антъни си размениха многозначителни погледи.

— Хайде — рече Антъни. — Да вървим. Нямаме време за това.

Майлс го последва, макар и неохотно.

— По-късно ще те докопам, Ашфорд — закани се той.

Когато се махнаха, аз се обърнах към Мейсън.

— Значи ще се биеш заради момиче?

— Ако се наложи — отвърна той сухо.

— Не се нуждая от твоята помощ.

— Разбира се. И сама се справяш много добре.

— Те ме изненадаха неподготвена, това е всичко. Но накрая щях да се справя с тях.

— Виж какво, не си го изкарвай на мен. Ясно ми е, че настроението ти е вкиснато заради онези двамата.

— Просто не ми харесва да ме третират като… момиче.

— Но ти си момиче. А аз само се опитах да помогна.

Вгледах се в него и се уверих, че е напълно честен. Наистина искаше да ми помогне. Нямаше смисъл да се държа лошо с него, след като и без това имах толкова много врагове, заслужаващи омразата ми.

— Е… благодаря. Извинявай, че ти се изрепчих.