Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Да, но виж какво се случва. Аз съм тази, срещу която всъщност е насочена цялата тази злоба… макар че още не ми е ясно защо. Но както и да е. Това трябва да се спре. Отсега нататък аз ще те защитавам.
Лицето й излъчваше решителност, твърда убеденост, която ми напомни за онази Лиса, която помнех отпреди инцидента. В същото време долавях и нещо друго в нея — нещо по-мрачно, нещо като дълбоко спотайващ се гняв. И преди се бях натъквала на тази страна от душата й и никак не ми харесваше. Не исках тя да бъде обсебена от тъмната си страна. Исках само едно — да бъде в безопасност.
— Лиса, ти не можеш да ме защитаваш.
— Мога — възрази тя пламенно. — Има едно нещо, което Мия иска повече от това да ни съсипе. Тя иска да бъде приета. Иска да се движи сред кралски особи и да се чувства като една от тях. Но аз мога да й отнема тази привилегия. — Усмихна ми се. — Мога да ги настроя срещу нея.
— Как?
— Като им кажа. — И очите й проблеснаха.
Тази вечер явно зацепвах твърде бавно. Необходимо ми бе известно време, за да схвана за какво ставаше дума.
— Лис… не. Не може да използваш внушението. Не и тук.
— Мога също да прибягна и до някоя от онези глупави сили.
Колкото повече я използва, толкова по-зле ще става.
Спри я. Роуз. Спри я, преди да забележат, преди да забележат и да я отведат. Измъкни я оттук.
— Лис, ако те заловят…
Дмитрий надникна от вратата.
— Вече трябва да се прибираш вътре, Роуз, преди някой да те е видял.
Изгледах паникьосано Лиса, но тя вече бе започнала да се отдалечава от мен. Извърна се.
— Този път аз ще се погрижа за всичко, Роуз. За всичко.
Глава 13
Както очаквах, последиците от лъжите на Джеси и Ралф се оказаха ужасни. Единственият начин да оцелея бе да се преструвам на непукистка, като игнорирам всекиго и всичко. Това ме опази да не полудея съвсем, но се чувствах ужасно. През цялото време едва сдържах сълзите си. Изгубих апетит и не можех да спя добре.
Обаче независимо колко зле се чувствах, не се тревожех толкова за себе си, колкото за Лиса. Тя твърдо държеше да спази обещанието си и да промени ситуацията. Отначало стана постепенно, но все по-често започнах я виждах в компанията на един или двама съученици от кралски произход, които се отбиваха при нея на обяд или в класната стая, за да я поздравят. Тя отвръщаше на поздравите им със сияйна усмивка, смееше се, разговаряше с тях, сякаш й бяха най-добрите приятели.
В началото не проумявах как може така лесно да се преструва. Тя ми бе казала, че ще използва внушението, за да спечели останалите кралски особи, за да ги настрои против Мия. Само че не успях да видя с очите си как ставаше това. Разбира се, възможно бе тя да печелеше симпатиите на публиката и без внушението. В края на краищата Лиса беше много забавна, умна и красива. Всички я харесваха. Но нещо ми подсказваше, че тя не печели приятели по старомодния начин и накрая проумях всичко.
Тя използваше внушението предимно когато аз не бях с нея. Виждах я само за малко през деня, а тъй като тя много добре знаеше, че не одобрявам това, което прави, използваше силата си само когато не бях с нея.
Изминаха няколко дни след тази тайна офанзива с внушението и аз вече бях наясно какво трябва да правя: трябваше отново да проникна в главата й. Но този път по свой избор. Бях го правила и преди, следователно можех отново да го сторя.
Или поне си струваше да опитам, както се опитвах да убедя себе си, докато един ден си губех времето в часа на Стан Алто. Само че този път нямаше да е толкова лесно, както смятах, отчасти защото се чувствах прекалено изтощена, за да се отпусна и да отворя съзнанието си към мислите й. Пък и имах сериозни затруднения, защото избрах момент, когато Лиса беше относително спокойна. Трябваше да е особено развълнувана, когато емоциите бяха най-силни.
Все пак се опитах да направя това, което бях вършила преди, когато я шпионирах при тайните й срещи с Кристиан. Беше както при медитиране. Забавяне на дишането и затваряне на клепачите. Да се концентрирам и да фокусирам мислите си, не се оказа лесно за мен, но накрая успях да осъществя прехода, да се плъзна в главата й и да започна да възприемам света през нея. Тя беше в час по американска литература, по време на заниманията върху някакъв проект, но както повечето от съучениците и не правеше нищо. Двете с Камила Конта се бяха облегнали на стената в далечния край на стаята и разговаряха шепнешком.
— Отвратително е — заяви Камила с категоричен тон и една бръчка проряза красивото й лице. Носеше синя пола от някакъв плат, подобен на кадифе, достатъчно къса, за да разкрива дългите й крака и да те накара да вдигнеш вежди, учуден от дръзкото й облекло. — Ако вие двете сте правили това, не съм изненадана, че тя се е пристрастила и го е направила с Джеси.