Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Поговорихме си още малко и аз успях да измъкна от него последните клюки, които се носеха в училището. Той ми призна, че забелязал нарасналата популярност на Лиса, но не го намират за странно. Докато си говорех с него, ми направи впечатление, че ме зяпа с обожание. Изпълних се с тъга, че му вдъхвам такива чувства. Дори изпитах вина.
Какво толкова, ако изляза с него? Той беше добър, забавен и определено изглеждаше много добре. Разбирахме се. Защо постоянно се забърквах с други момчета, когато един толкова сладък и готин тип ме желаеше? Защо не можех да откликна на чувствата му?
Отговорът ми хрумна, преди да престана да си задавам тези въпроси. Не можех да стана приятелка на Мейсън, понеже когато си представях как някой ме прегръща и ми нашепва приятни мръсотии в ухото, той винаги го правеше с руски акцент.
Мейсън продължаваше да ме съзерцава с възхищение, очевидно неподозиращ какви мисли се въртяха в главата ми. И докато го гледах, внезапно осъзнах как мога да използвам чувствата му в моя полза.
Макар да се чувствах донякъде виновна, се настроих на флиртаджийска вълна и видях как въодушевлението на Мейсън веднага нарасна. Облегнах се до него на стената, така че ръцете ни да се докосват, и му се усмихнах лениво.
— Знаеш ли, аз все още не одобрявам желанието ти да се правиш на голям герой, но ти наистина успя да ги изплашиш. Струваше си да се види тази гледка.
— Но все пак не одобряваш намесата ми?
Прокарах пръсти по ръката му.
— Не. Искам да кажа, че по принцип е супер, но не и на практика.
Той се засмя.
— Как пък не! — Хвана ръката ми и ме погледна многозначително. — Понякога се налага да бъдеш спасена. Мисля, че понякога ти харесва да бъдеш спасявана, само че не си го признаваш.
— Аз пък мисля, че спасяването на хора те възбужда, ама не искаш да си го признаеш.
— Не мисля, че знаеш какво ме възбужда. Спасяването на млади девици като теб е благородна задача — заяви той надменно.
Потиснах желанието си да му цапна един заради определението «млади девици».
— Тогава го докажи. Направи ми една услуга, след като това е «благородна задача».
— Разбира се — веднага се съгласи той. — Само кажи какво искаш.
— Трябва да предадеш едно съобщение на Кристиан Озера. Готовността му да ми помогне видимо поспадна.
— Какво?… Не говориш сериозно.
— Съвсем сериозно говоря.
— Роуз… не мога да говоря с него. Знаеш много добре.
— Преди малко ми се стори, че ми предложи помощта си. Мисля, че точните ти думи бяха: «спасяването на млади девици е една благородна задача». Такива като мен.
— Не виждам какво благородно има в молбата ти. — Веднага го измерих с най-изпепеляващия си поглед. И той тутакси омекна. — Какво искаш да му кажа?
— Кажи му, че се нуждая от книгите на свети Владимир. Онези в ковчежето. И че трябва да ми ги даде колкото може по-скоро. Кажи му още, че е заради Лиса. А накрая трябва да му обясниш, че… кажи му, че съм го излъгала онази вечер, когато беше приемът на кралицата. — Поколебах се за миг. — Кажи му още, че съжалявам.
— Нищо не разбирам.
— Не ти и трябва. Просто то напрани. Моля те!
Отново го озарих с най-подкупващата си усмивка.
И след като набързо ме увери, че ще види какво може да направи, той тръгна за обяда, а аз се запътих към салона за тренировките.
Глава 15
Мейсън изпълни възложената му поръчка. Намери ме на другия ден преди започването на часовете. Носеше със себе си кутия с книги. — Взех ги — рече ми той. — Но побързай да ги прибереш някъде, преди да си пострадала от това, че разговаряш с мен.
Подаде ми ги, а аз изръмжах, щом поех кутията. Оказа се доста тежка.
— Кристиан ли ти ги даде?
— Да. Успях да говоря с него, без някой да забележи. Той е доста особен, забелязала ли си?
— Да, забелязала съм. — Възнаградих Мейсън с щедра усмивка, при която той разцъфтя от радост. — Благодаря. Това означава много за мен.
Колкото можах по-бързо отнесох плячката в моята стая. Съзнавах колко странно би изглеждало в очите на околните някой, който толкова силно мрази учението като мен, изведнъж да се усамоти в стаята си, за да се зарови сред прашни писания от далечното четиринадесето столетие. Но като разтворих първата книга, видях, че всъщност държах в ръцете си преписи от по-стари преписи от още по-древни преписи. Навярно най-първите отдавна се бяха разпаднали на прах.
Докато прелиствах книгите, открих, че всички попадат в три категории: книги, написани от хората след смъртта на свети Владимир; по-стари книги, написани от негови съвременници, и накрая един дневник, може би написан от самия светец. Какво бе споменал Мейсън за първичните и вторичните източници? Исках да прочета най-вече книгите от последните две категории.