Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Снощи Никол бе узнала, че той и Елизабет няма да дойдат на лова, макар да са поканени. Елизабет отново се беше разболяла тежко. Една прислужница я уведоми, че се изказвали различни предположения какво й е на младата дама и че са я прегледали няколко лекари, които така и не могли да постигнат единодушие относно болестта й. Затова сега Никол бе шокирана да види херцога тук, но изненадата й съвсем не беше неприятна.
Той отмести поглед от нея, приближи се бавно до майка си, целуна я по бузата и я поздрави с добро утро. Веднага го обградиха много гости, за да го приветстват сърдечно и да му изкажат съчувствието си заради болестта на годеницата му.
Никол го остави да им отговаря учтиво и последва онези от гостите, които вече се събираха навън на двора. Когато конярите започнаха да извеждат конете, останалите се присъединиха към тях. Всички бяха довели собствените си ловджийски коне, включително Никол. Искала бе да доведе червенокафявия си жребец, но се отказа, защото щеше да й бъде много трудно да го управлява, яздейки странично, както повеляваше приличието. Вместо това бе довела един едър черен жребец. Сега отиде при него и го погали по гривата. Той изпръхтя, поклати глава и усетил възбудата й започна неспокойно да тъпче около нея. Тя обаче не мислеше за него, а за херцог Клейбъроу.
Той беше тук, все пак беше дошъл. Без Елизабет. Никол внезапно прегърна шията на коня си, обърната с гръб към малката тълпа. Що за мисли й минаваха? Какво от това, че бе дошъл сам? Макар че Елизабет я нямаше, двамата щяха да си кажат само няколко думи, щяха да споделят само няколко мига, които щяха да си останат няколко мига и нищо повече.
Трябваше да се отърси от греховните мисли, трябваше. Не само защото бяха безнадеждни, но и защото ловът бе опасен спорт и тя трябваше да се концентрира максимално, за да участва в него. По-лесно бе да се съсредоточи върху него, отколкото върху чувствата си.
Тъкмо бе решила, че е успяла да го стори, когато херцогът се приближи зад нея. Нямаше нужда да се обръща, нямаше нужда да чува гласа му, за да разбере, че е той. Просто знаеше.
— Добро утро, лейди Шелтън. — Беше просто един учтив поздрав, но на нея й се стори, че в него се долавя нещо повече.
Каза си, че трябва да изглежда спокойна, каза си, че никой, освен нея не знае колко силно бие сърцето й. После се обърна с лице към него. Погледите им веднага се срещнаха. Това бе момент на изключителна близост, нищо че дворът беше изпълнен с две дузини неспокойни коне, с развълнуваните им ездачи и с конярите. Той не откъсваше поглед от нея и Никол усети неговата мощ. Сякаш се опитваше да проникне до дълбините на сърцето и душата й. В този момент Никол разбра, че нещо между тях се е променило. Не смееше дори да си помисли какво може да е то.
— Ловът ще бъде прекрасен, времето е идеално — каза тя колкото се може по-безгрижно.
— Въпреки това групата е твърде голяма — каза той, като мина встрани на коня й и провери каишите на седлото. — Ловуването с толкова много ездачи води до инциденти. Стой в края на групата.
Никол отвори уста, за да възрази, защото никога не яздеше отзад и нямаше намерение да го прави сега, макар че се предполагаше дамите да яздят точно там. После осъзна, че той е загрижен за нейната безопасност. Внезапно се сети как я беше спасил на благотворителния пикник. Нима бе възможно? Нима той наистина беше загрижен за нея, поне малко? Тя вдигна поглед към него. Херцогът също я гледаше.
Внезапно той сключи ръце и ги подложи, за да сложи тя коляното си. Никол му позволи да й помогне да се качи на коня, седна на страничното седло и улови юздите.
— Благодаря.
— Приятен лов — каза той рязко и се отдалечи.
— Приятен лов — извика Никол след него. Загледа го как крачи към коня си — голям черен жребец с лъскава грива. После си пое дълбоко дъх. Усетил настроението й, конят заподскача неспокойно под нея и тя трябваше да се съсредоточи, за да го укроти.
След пет минути потеглиха. Кучетата подушиха миризмата на лисица и се втурнаха с лай през ливадата. При тръгването Никол се остави да я изтикат отзад, където бяха и другите дами. Сега обаче, когато конете и ездачите вече препускаха в галоп през хълмистата ливада, тя не можа да се стърпи и се спусна натам, където беше херцогът — в началото, далеч пред нея.
Когато наближиха първото препятствие — ниска каменна ограда, групата започна да се разпръсква. Дузина коне прескочиха оградата, после още дузина. Колоната се разтегли, всеки намираше собственото си темпо, дамите останаха отзад. Никол обаче се придвижваше напред, изпреварвайки вдовстващата херцогиня, която първо я изгледа учудено, после се усмихна.