Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Не виждам ползата от това, че съобщението се изписва тук — и Ф’лар посочи към валяка — като казваш, че…

Ковачът сърдечно се разсмя:

— Да, ама докато аз пиша с тази игла, друга игла в Рудника в Кром или в Игънската Работилница повтаря в същото време изписаното.

— Това е по-бързо от предаване на съобщение с Дракон — прошепна Лесса с благоговение. — Какво гласят тези линии? Къде отидоха? — тя небрежно докосна лентата с пръст и после го погледна отблизо. Възкликна, защото на пръста й не бе останала никаква следа, а върху лентата се бе появило червено петно.

Ковачът дрезгаво се захили:

— Веществото не е опасно. Просто реагира на киселинността на кожата ти.

Ф’лар се разсмя:

— Това е доказателство за твоите извънредни способности, скъпа моя!

— Сложи си ти пръста там и ще видиш какво ще стане! — нареди му Лесса, а очите й святкаха.

— Ще стане същото — отбеляза Ковача поучително. — Ролката е направена от естествен материал, лакмус. Добиваме го от Игън, Керуун и Тилек. Винаги го използваме, за да проверим киселинността на разтворите или на почвата. Когато енергийната химична реакция е киселинна, естествено лакмуса променя цвета си, и щом иглата докосне повърхността тя по този начин изписва съобщението.

— А не спомена ли нещо за опъване на жици? Обясни ни!

Ковачът посочи една макара от фина тел, която бе прикачена към уреда и бе опъната през прозореца до един каменен стълб. Чак сега Ф’лар и Лесса забелязаха редицата стълбове в посока към планината, които вероятно стигаха до Рудника в Холд Кром.

— Това свързва тукашната станция с тази в Кром. Другата линия е до Игън. Мога да пращам послание до Игън или до Кром или до двете едновременно, като наглася този избирателен диск.

— И къде изпрати това съобщение? — попита Лесса и посочи линиите.

— Никъде, милейди, защото уреда не беше нагласен. Нагласен е за приемане на съобщения, а не за изпращане. Както виждате, много е ефикасен.

В този миг, две жени облечени в тежките дрехи от уерова кожа, влязоха в стаята натоварени с подноси димяща храна. Единият явно бе предназначен само за Ковача, защото жената рязко му кимна с глава, докато поставяше тежкия поднос върху една поставка, пригодена, така че да не пречи на работещия с пясъчните таблички до поставката. Тя се поклони на Лесса, когато мина пред нея и заповяда на спътницата си да почака, докато разчисти масата. Стори това, като помете всичко на пода, без да се съобрази, че нещо може да се счупи или повреди. Лъсна повърхността с кърпа, даде знак на другата жена да постави подноса, а после и двете се ометоха от стаята преди Лесса, смаяна от това небрежно сервиране да успее да издаде и звук.

— Виждам, че жените ти са обучени, Фандарел — каза меко Ф’лар като улови възмутения поглед на Лесса. — Не приказват, не се суетят и не ти губят времето.

Тери се изкикоти и като освободи един стол от струпаните върху него дрехи, даде знак на Лесса да седне. Ф’лар обърна една прекатурена табуретка, а Тери издърпа с крак друга ритната под масата и се настани толкова нехайно, с което показа, че отдавна е свикнал с такива импровизирани закуски. Сега, когато пред себе си имаше храна, Ковачът ядеше съсредоточено.