Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Когато погледът й отново се проясни, той стегнато бинтоваше ръката й с тънки дървени шини, а момичето я караше да изпие нещо, което миришеше на билки и вино.
Преди да успее да се уплаши, Талейсен отново се появи до нея като по заповед.
— Къде…
— Ти си при свободните бардове — истинските бардове, а не онези надути гадини от гилдията — изпревари въпроса й той. — Мило дете, предполагах, че тези високомерни мехури щяха най-много да те наругаят и да те изхвърлят с ритници по задните части. Ако можех дори за миг да допусна, че ще постъпят така с теб, щях да те отвлека и да те държа пияна, докато траят изпитите. Никога няма да си го простя. А сега си изпий лекарството.
— Но как… защо… кои сте вие? — успя да промълви между глътките Рюн.
— Може би е по-добре първо да ти обясним какви сме. Нали ще и кажеш, Ердрик?
— Ние сме свободните бардове — заговори мъжът със сивата брада, — както ти каза майстор Талейсен. Именно той ни събра, когато срещна такива като себе си, надарени с дарби и талант, но нежелаещи да приемат самовъзвеличаването и политиката на гилдията, безсмисленото и робуване на формата.
Отиваме там, където решим, и служим — или не служим — на този, на когото искаме, и пеем така, както на нас ни харесва, без да ни интересува дали ще обидим някого. Наблюдаваме много внимателно и младоци като теб, които имат дарбата и енергията да се противопоставят на гилдията. Наблюдаваме те вече цели три години.
— Но как?
— Първият бях аз — обади се нов глас и към нея се доближи висок като върлина младеж с коса, която влизаше в очите му. — Ти май не ме помниш, но аз те помня — чух те да свириш на цигулката в твоята кръчма, когато минавах през Картар, и пуснах приказката.
— Аз съм следващият.
Тя позна този човек, той и продаде лютнята — беше го помислила за пътуващ търговец на нови или употребявани инструменти. Най-неочаквано бе останал достатъчно дълго време, за да я научи да свири на лютня.
— Както виждаш, държим под око всички обещаващи момчета и момичета, които успеем да забележим, защото знаем, че рано или късно ще се явят на изпитите. Но те обикновено не са толкова упорити като теб — усмихна се Талейсен.
— Предпочитам да съм си нормален! — обади се върлинестият. — И на мен първия ден ми предложиха да си остана тъничко сопрано до края на живота си. Това ми беше достатъчно!
— На мравка биха обърнали повече внимание, отколкото на мен — засмя се смуглото момиче. — Пък и аз не се сетих да се направя на момче.
— Но… защо сте… заедно? — попита Рюн.
— За да си помагаме. Някоя и друга пара, когато си останал без работа, място, където можеш да се подслониш, когато си наскърбен или болен, някой, който да се грижи за теб, когато вече не си толкова млад — обясняваше й Ердрик. — И да научиш някого на нещо, а и сам да научиш нещо. Имаме повече почитатели от теб и даже от гилдията, предполагам. Не всички харесват превзетия стил на певците от гилдията — особено далеч от големите градове. Далеч от упадъка на дворците хората обичат своите жизнерадостни песни, здравословни като храната им.
— Но защо гилдията ви позволява безнаказано дай отнемате кандидатите? — Желанието й да разбере беше искрено и обяснимо.
— Бога ми, детко, та те не могат без нас! — засмя се Талейсен. — Независимо от твоето мнение между тях няма нито един истински, самобитен творец! Гуена, сърце мое, изпей й „Неблагодарната любовница“ — но твоята версия, истинската и оригиналната.
Смуглото момиче се ухили като лисичка с ослепително белите си зъби, грабна иззад себе си една китара и започна.
Е, мелодията беше същата, както и някои фрази. Но това изобщо не беше някаква леденостудена принцеса, която презрително измъчва своя рицар обожател с прелестите, които той така и не докосва до края; не, това беше една закачлива овчарка, която искаше да разбере докъде може да докара своя любовник пастир, пък и любовните й мъчения бяха съвсем поносими. А това, за което настояваше накрая пастирът, беше далеч повече от една „целувка върху хладната и спокойна ръка“. Откровено казано, финалът бе доста пиперлив!
— „Елегията“, която изпълни първия ден, също е изопачена и обезобразена. Повечето известни балади, които гилдията представя за свои, са всъщност наши — засмя се пак Талейсен.
— А на него може да му се Вярва, защото е написал поне половината! — добави гърлено Гуена.
— Ами ако ме бяха приели? — поинтересува се Рюн.