Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Там горе до границата, в тиха самота. Много рядко отива някой, за да се изкачи там и се завърне вкъщи, в Обетованата земя.
— До границата? Вкъщи? Обетованата земя? Ефенди, виждаш, че съм изненадана! Да не би да имаш предвид същото, което и аз? Същите скалисти зъбери, които толкова често ви припламват във вечерната заря? Същите пътеки през свещена тишина, в която се моли всяко цвете и всеки ветрец? Същия ромол на води, от които пие моето езеро, по-жадно и от устните, които охлаждам? Може би си бил в онази долина с астри, където душите странстват невидимо, ала нозете им оставят дири в зеления мъх? Навремето аз бях там с Марах Дуримех! Чухме нежен шепот около нас и лек повей като от небесни одежди. Една теменужка се виждаше до извора, единствената в цялата ширна долина, едва-що посадена, корените грижливо вложени в земята и навлажнени, за да може да пие. Марах Дуримех коленичи, обгърна я с милите си длани и заговори: "Значи той е бил тук! Познавам неговия маниер и също неназованата приятелка, която поздравява със своето любимо цвете!" Не се осмелих да попитам кого имаше предвид. Сега обаче си мисля за постелята, която украсявах с твоите любими цветя, за да може тяхното ухание да ти съхрани душата… Кажи сега, ефенди, познаваш ли моите планини? Бил ли си вече там? Ти ли си душата, която поздравява с виолетки?
Станах и отидох до близкия елшак. Там цъфтяха няколко теменужки. Откъснах ги и ги подадох на питащата. Тя също се изправи, забоде цветята в косата си, която сега отново се спускаше в дебели плитки, и каза:
— "Познавам неговия маниер", каза Марах Дуримех. Ефенди, ако отидеш в Долината на астрите и видиш там втора виолетка, полей я, както аз напоих твоята! Занапред нека бъде тя и мое любимо цвете. А сега кажи, защо дойде до този камък? Двама души, които вървят по едни и същи пътеки, взаимно усещат присъствието си. Руините ли те привлякоха при мен?
— Да, Шакара. Откровено ще ти кажа, че ще ги изследвам, тайно, до най-затънтените им кътчета. Никой не бива засега да го знае освен теб.
— Значи и тук се срещаме по еднакъв път! Аз често вече съм била там незабелязано, нощем.
— Защо?
— Защо? Нали знаеш какво търся! Планината, алабастровата пещера, пробната работа на архитекта, строил привидност върху привидност вместо с истина. Той излязъл накрая като прилеп. Какво може да съдържа при това положение сега пещерата? Разбира се, нищо! Трябва да е празна! Нито Бога, нито Дявола е бил зазидан. И все пак, и все пак още не съм си извлякла заключение. По-скоро трябва да продължа да размислям. Където Бог е бил изместен от Дявола, резултатът най-вероятно не може да се състои само в нищо. Аз съм жена и ти сигурно ще се усмихнеш на моята мантик[31]. Но тук не се касае за две тела, които се срещат и се разделят, без да оставят нещо, а за въпроса какво възниква, когато Доброто бива изместено от Злото и…
Тя спря по средата. Не е лесно да се вникне в божественото и дяволското с човешко мислене.
— Шакара, остави, моля те, мантик да си бъде мантик — рекох. — Ти усещаш правилното. В думи аз самият не бих посмял да го изразя. Щом Дявола е струпвал привидност върху привидност, то зад тези привидности трябва да е скрито нещо истинско. Какво е то, ние не можем да знаем. Но успеем ли да открием планината и отворим пещерата, ще си покаже от само себе си. Ти може би подозираш някаква определена взаимовръзка между тази планина и древната зидария тук на територията на джамикуните?
— Не само подозирам, а го чувствам съвсем ясно.
— Не се ли страхуваш да бродиш нощем сама из руините?
— От хора, да, но иначе от нищо.
— Намирала ли си следи от посещения на хора?
— Да. Такива следи не могат да учудят, защото любопитството вероятно тласка някои джамики, а и други, долу в древните постройки. Но аз съм виждала и неща, които не навяваха заключения за добри намерения.
— Какви бяха те, Шакара?
— Смятам, че е по-добре да ти ги покажа, вместо да бъбря, без да има някаква полза. Ти сега си още твърде слаб за такова напрежение, но състоянието ти скоро ще се подобри. Тогава ще слезем и ще видиш всичко, което съм открила. Казаха ми, че днес трябвало да спиш целия ден. Стори го, ефенди! Идват тежки дни и трябва да бъдеш силен. Силата, която днес пропилееш, утре може вече да ти липсва. Повярвай ми, аз ти мисля доброто!
Изявлението прозвуча така загрижено, така по майчински, че отговорих:
— Ще се вслушам в съвета ти, но не веднага, а след обяда, когато Пекала…
— Пекала! — вметна тя бързо. — Сигурно искаше да кажеш, че тя ще ти донесе яденето. Ти се лъжеш. Отсега аз ще бъда тази, която ще се грижи за теб. Няма да те оставя в ръцете на други.
31
Мантик (тур.) — логика — б.а.