Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Тръгнах към двора. Там ага Сибил стоеше с внука си при готовите за тръгване камили. Веднага го познах по безподобно дебелите, грамадни мустаци, каквито още не бях виждал. Аз също трябва да му бях вече описан, защото щом ме видя, тръгна към мен. Назова своето и моето име, представи ми внука си и ме помоли да седна при тях под сянката на дърветата, за да могат с подробности да узнаят от мен онова, което от други им бе само загатнато. Самопонятно е, че аз с най-голямо удоволствие изпълних тази молба.
Още докато разказвах, от аркадата дойде Устад с и Педехр. Те се присъединиха към нас. Педехр се държеше към мен така, сякаш изобщо нищо не се бе случило, и ето защо аз показах същата непринуденост. Но Устад, изглежда, бе говорил много сериозно с него и дори сега все още избягваше неговия поглед. Търговецът, достопочтен, честен мъж, беше безкрайно щастлив и благодарен за това, което му разказвах. Той на драго сърце щеше да ме слуша още часове наред, но се налагаше да се сбогува. Трябваше вече да потеглят, понеже намерението на Устад беше още днес да стигне до сродените калхурани, за да им предаде новината за удовлетворителното състояние на техния шейх. Но остана време да обсъдим най-важното.
Устад ми предаде жилището си с всички ключове, а аз още веднъж му обърнах специално внимание на писмото от Басра, за което трябваше да се погрижи в Исфахан да стигне до Палача. Когато направих забележка за опасността, застрашаваща го от страна на избягалите войници, той сподели, че в селото го чака дружина въоръжени джамикуни, които ще го съпровождат през всички опасности. След това бяха свикани всички обитатели на Високата къща, за да може да си вземе сбогом с тях. Точно в този момент се върна Кара бен Халеф от един тур, който беше предприел за поддържане гъвкавостта на своя кон за състезанието. Той веднага го обърна, защото смяташе за свой почетен дълг да придружи Устад до границата на неговата територия.
На мен, за съжаление, не ми бе възможно да проявя същата учтивост. Трябваше да си остана тук и най-много можех да се кача горе на моята платформа, за да следя първо с очи, а после и със сърцето този, от когото, въпреки всичкото външно разстояние, то вътрешно щях да се чувствам неразделен. Сега бях господар на неговата къща и се зарекох да бъда такъв в най-добрия смисъл на човешките възможности!
Всъщност сега бях възнамерявал и трябваше да си легна, но странно защо не усещах и следа от умора. Ето защо слязох отново, за да видя най-напред моя Халеф, за когото днес още нищо не бях чул. Той току-що бе отворил очи и отправи поглед към мен, когато седнах при него. Една мила, блага усмивка премина по хлътналото му лице.
— Сихди, дай ми ръката си! — прошепна. — Трябва да я целуна!
Познавах го и знаех, че не бива да му откажа тази проява на любов. Той поднесе ръката ми до устните си и я задържа там възможно по-здраво. Същевременно бе затворил отново очи.
— Сихди, къде… къде си бил? — попита тихо. — От твоята ръка струи… живот… сила… и здраве! Да не си бил… в съня си там, където… където… където…
Не продължи, а заспа.
После минах през градината към пасището. Нещо сякаш ме подтикваше да добия по-голяма яснота отколкото досега към лежащите толкова наблизо руини. Подозирах, че от тях тръгва началото на нишките, които се намираха сега в моята за съжаление още толкова слаба ръка. Днес вървенето ми бе по-леко от вчера. Крепката ми натура започваше да се проявява. Оставяйки конете странично, аз се насочих към онова място на древните зидове, където растяха последните храсти. Там един от циклопските камъни беше повдигнат с някаква цел от фугите и изправен върху високия кант. Хвърляше сянка на север. Там смятах да седна, та зидарията да ми е пред очите. Но там вече седеше някой… Шакара. Стъпките ми бяха недоловими по тревата. Тя забеляза моето идване едва когато видя сянката ми да се появява до нея на камъка. Обърна глава да види кой може да е. Когато ме съгледа, поиска да стане, но аз я помолих да остане спокойно да си седи, и се настаних до нея.