Пирамидата на бог Слънце

— В такъв случай тя трябва да знае, че си сега тук при Устад?

— Да. Аз дойдох по нейна заръка, за която той всъщност и досега не е научил. Трябваше на първо време да проучвам.

— Какво или кого? Мога ли да узная?

Тя ме погледна с големите си бистри очи и отговори:

— Имам чувството, че пред теб не бива да имам тайна, че трябва да ти кажа всичко, което ме вълнува. Ето защо няма да премълча, че проучвам Устад. Защо, за каква цел, това знае само Марах Дуримех. За мен е важна и местността, в която живее. Тук наблизо са погребани много неща, които искат да възкръснат. И той самият говори за своята гробница, но това не е много правилно. Погледни тези високи и дебели зидове пред нас, криещи сякаш тайни, които никое човешко око не бива да види! Кой ги е строил? Защо по този начин? По каква причина не е придадено на строежа пълно откъсване от земята? Та така хората струпват крепости, от които искат кърваво да владеят! С каква цел тиранично седалище за Отца, който любящо се спуска при чадата си, когато го повикат с молитва? Като се питам така, няма как да не си спомня старото предание за "взидания Ходех". Знаеш ли го, ефенди?

— Не.

— Нека ти го разкажа!

Тя се загледа към руините, кимна си като при някаква тайна мисъл и започна:

— Било по времето, когато Дявола бил споходен от мисълта да стане майстор строител. Нахвърлял хиляди планове, но ни един не му се виждал достатъчно благочестив. Тогава съзнал, че всяка професия, следователно и тази, трябва постепенно да се изучи. Ето защо решил да отиде при хората да се школува. Тъй като трябвало да започне отдолу, той се отправил най-напред към един народ, който строял само върху скала. Когато отминало времето му там, потърсил друг, който ломял огромни камъни от скалите и ги редял един върху друг в зидове. При трети народ се научил да сече тухли и да ги съединява с асфалт в постройки, които привидно имали вечна издръжливост. При четвърти се подготвил да гради върху исполински пиластри и колони, които не се срутвали и под най-тежки товари. При пети за пръв път чул да се говори за красота. Колоните получавали по-приветлива форма, а равните досега покриви се извисявали. При шести към това се добавила украсата и потребността от светлина в помещенията. Седми гледал на външния облик и за всеки строеж изисквал нови форми. Така че той наблегнал върху "стила" и сетне върху всичко друго необходимо. А когато дошло ред за майсторския изпит, на какво се бил обучил да строи Дявола? Какво мислиш, ефенди?

— Позволи да чуя, не да гадая! — отговорих.

— На чисто благочестиви творения, които бивали издигани единствено за честта на този, към когото Дявола таял само омраза. Вярно, той също искал благочестивост, защото дори Дявола желае да изглежда благочестив, ала истинската благочестивост за него означавала гибел. Ето как неговата омраза сега се превърнала в гняв, в тиха ярост, защото всичките тези строежи служели на истината, не на привидността. И той решил при своя майсторски изпит да сътвори произведение, при което всичко е илюзия, без всяка истина. Върнал се в онази скалиста страна, където някога започнал обучението, понеже там Бог бил любим небесен гост и често се спускал при своите чада. С удоволствие седял при тях на откритата алабастрова планина, сияен и величав, радващ се на своето слънце. И идвали всички те, които бил създал, големи и малки, да получат благословия от собствената му ръка. Обичали го; не зловидели на други за него; ревността към Бога и блаженството им била непозната. В този човешки мир и покой се появил другият, дето искал да направи своята пробна работа. Довел четите, които му служели, и разпространил наоколо завистта на Пъкъла. А когато Господ се явил в утринната зора, за да прекара отново тук един земен ден, всички, всички настояли да идва само при тях и нийде другаде да не ходи, защото другите хора не били достойни за това. Навел той глава и си тръгнал нажален. Не изрекъл благословия, думица не отронил. А другият се разприказвал: "Нима не знаете, че Бог не допуска да го принуждават? С какво е ценна молбата, ако не показва, че тя също има воля и желание! Докажете ли му своята сериозност, той трябва и ще направи това, което желаете. Аз искам да ви предоставя вашия истински Бог, останалият свят нека да си има други богове!" И разпратил завистта на дружини да домъкне онова, което бил подготвил. А когато се появила следващата утринна зора, възприел божествената фигура на Всевишния и дошъл да подхване на дело привидната благочестивост. Седнал сияен и величав на планината и се усмихнал благоразположено на хората. А когато те повторили своята молба, влагайки сериозно натъртване на думите си, заговорил с тон на отческа доброта: "Аз ви изпитвах. Затова останах вчера безмълвен. Но днес ви казвам, вие издържахте изпита. Силата на благочестието е по-голяма от моята. Затова ме приемете като ваша собственост. Сега ще слушам само вас и никои други!" И тогава полетели насам квадрите, колоните, камъните, тухлите. Скалата дала фундамента; зидовете се вкопчили здраво; започнали да израстват. Дявола седял като Бог в светилището. Дружините му се трудели неуморно час по-скоро да го вградят тук за народа. Строежът се издигал все по-високо край него — до тялото… гърдите… до шията! А той коленичел в молитвена съсредоточеност! Сега изчезнала и главата. Планината била почти затворена. Тогава от последния отвор се въззела една тъмна птица и с шумно биене на крила се изгубила в небитието. И в същия миг архитектът се появил с доволство пред своето дело и започнал гръмко да го възхвалява… Що за строеж бил това? Никой не е в състояние да каже. Къде се намира планината? Аз не знам, но бих желала да я открия. И ако не се лъжа, ти си готов да я търсиш заедно с мен, ефенди.