Пирамидата на бог Слънце

— Пекала изрази ли съгласие с това?

— Да. Значи и двамата лъжат! Онова за бунта и за издигането на общественото им положение сигурно е било само детинско брътвене. Но другото ме накара много да се замисля. Пекала ми разправя за Исфахан, за баща си, за Тифл — как се бил напил, за Устад, който го приел при себе си, за неговата смърт и гроба му тук в къщата. Плачеше от разчувстваност. Разказът й бе изпъстрен с красиви места, стихове. Аз самият се покъртих и я приех като благочестиво, обично, добродушно същество. Но ето че тя го разказа с почти същите думи и със същите сълзи на моята майка. И изобщо го разказва на всеки, който се задържи при нея, даже на хаддедихните, дето дойдоха с нас. Ама така осквернява най-святото! А като прибавя по всеки повод, че мъжете трябвало да бъдат възпитавани, става просто смешна. Но най-вече ме възмути следното. Едва-що говорили за високите качества на Устад, Пекала и Тифл започнаха да му приписват куп съвсем обикновени, та дори низостни недостатъци, каквито той въобще не притежава. Те самите обаче се поставяха високо над него, обявявайки за недостатък всичко онова, което не разбираха. И го правеха по такъв мерзки доверителен начин, сякаш той трябва да ги счита за ангели, от които да му е драго да взема пример! Беше дяволско, дважди дяволско, защото го изричаха с усмихнати уста и с топла препоръка. Аз го чух и всеки, който иска, може да го чуе. Само той единствено, незлоблвият, доверчивият, си няма понятие за гмежта от такива отровни мисли-змии, дето вият пръстени при нозете му, без да забележи, понеже никога не обръща внимание на низкото, на подлото! Сихди, колко ли може вече да му е навредило това! Колко добър си и ти към тая Пекала и тоя Тифл! Аз обаче ги смятам за изчадия, към които човек не бива да проявява никаква снизходителност. Кой е тоя ашик? Едва ли някой джамики. Те общуват с него, и то тайно, както изглежда. Също на него описват съвсем погрешно Устад. Той отнася тези сведения. И ето как хората из цялата страна се надсмиват над така наречените недостатъци и слабости на Устад, които в действителност съществуват единствено в болните глави на една дебела готвачка и един хилав коняр! Враговете са достатъчно умни да го знаят. Те тайно се смеят над туркинята и нейното "дете". Открито обаче се правят, че вярват на глупостите и ги разпространяват с всички сили. По тази причина и наглият поглед на Ахриман мирза към Устад. По тази причина и безсрамното чело на Мултасим! Щяха ли тези хора да дръзнат да се държат така в дуара и храма, ако репутацията на Устад не бе вече почти унищожена? Сихди, казвам ти, двама души от тоя сой в собствената ти къща са по-опасни, далеч по-опасни отколкото стотици явни противници, които не лицемерят любов! Аз никога, никога не съм ти говорил по този начин. Но сега трябваше да го сторя. И защо? Прости, че ще ти го кажа! Заради една дебелана, която само наглед ви развеселява с кервизената си супа, но в действителност ви управлява!