Пирамидата на бог Слънце

— Него ли е излъгал?

— Не, а теб… нас!

— Как тъй?

— Завчера ти го попита преди опита за убийство откъде Палача знае мястото ти в аркадата. Той отговори, че яздел пред персийците и въобще не бил говорил с тях. Ахриман мирза подпитвал придружаващите го джамикуни и измъкнал от тях всичко, което искал да знае. Тифл дори твърдеше, че много им се разгневил за тази непредпазлива бъбривост. Спомняш ли си, ефенди?

— Да. Спомням си всяка дума. Твоето твърдение за това негово изявление ли се отнася?

— Да. Той те излъга в лицето с пълното си съзнание! По време на ездата към границата Ахриман мирза не е разменил с друг джамики и една-единствена дума. Помисли за неговата гордост! Той е яздил напред с Тифл и Палача и тримата са беседвали помежду си много оживено, почти като добри приятели. На раздяла мирзата и Гхулам дори му подали ръка за сбогом. Така че онова, което са узнали, може да е произлязло само от неговата уста и от никоя друга.

— Откъде научи всичко това, Кара?

— От един, който най-добре трябва да го знае, а именно от самия Тифл. Това беше снощи, когато дадох за последен път вода на конете. Още не ми се спеше и отидох отзад, където пасището свършва и започват руините. Там един голям камък от зид е щръкнал нагоре, а само на няколко крачки от него расте гъсталак от кисил[33]. Седнах край него. Ти сигурно още не си бил там и следователно не познаваш мястото.

— Познавам го. Вчерашния предобед стоях при камъка и брах виолетки край кисила.

— Значи ти е известно колко близо са разположени и че човек може да чува от кисила всичко, което се говори при камъка. Не бях от кой знае колко дълго там и ето че дойдоха Пекала и Тифл. Седнаха, без да подозират, че се намирам толкова близо до тях. Не си дадох труда да се крия, но нямах и никаква причина да им обръщам специално внимание върху себе си. Достатъчно бе да проявят поне малко от малко бдителност, за да ме видят. Но има хора, за които непредпазливостта до такава степен се е превърнала във втора природа, че вече дори не знаят какво се разбира под предпазливост. Тази чудата майка говори на първо време със своето още по-чудато дете какви ли не неща, които ми бяха напълно безразлични. Тъкмо се канех тихомълком да се отдалеча, когато бе споменато твоето име, и аз останах. Онова, което казаха, в никой случай не можеше да бъде наречено умно. Те явно не знаеха какво да мислят за теб. Пекала увери, че те била сключила в сърцето, а Тифл рече, трябвало да бъдат много дружелюбни и вежливи с теб, защото не се знаело какво може да възникне от твоето приятелство с Устад. За него бе важно преди всичко какъв ездач си и в това отношение той храни твърдото упование, че с кобилата на Устад ще задмине теб и твоя Асил. Какво ще кажеш за тая работа, ефенди?

— Детинщини!

— Този човек е коняр, но не ездач! Грубо вкопчване, лудешка бързина и препускане, но нито следа от истинско ездаческо изкуство! За такива хора конят не е нищо повече от кон! После заговориха за Устад. Трябва да ти кажа, ефенди, болно ми стана от това, което чух. Те даваха вид, че го обичат. А може и да го обичат, но по свой начин. За двамата кухнята и кобилата стоят по-високо от Устад. Неговият дух и неговите мисли ги впечатляват, ала за личността му говореха по начин, който не можеше да ми хареса. Това си беше направо одумване! След това приказката дойде до някаква особа, която бе наречена "ашик". Кого имаха предвид, не зная. Тоя ашик идвал редовно на всеки четири седмици, за да забере Пекала от камъка. Следващата неделя пак щял да дойде, един час преди полунощ. Сетне споменаха някакъв голям бунт. Някой трябвало да бъде свален, ама кой, не можах да разбера. Тогава Пекала щяла да влезе тържествено на най-великолепната камила в някакъв голям град, а Тифл щял да стане много прочут мъж. От Устад също щяло да стане нещо значително, но какво точно, остана тайна за мен. Двамата мразят мирзата и кръвния отмъстител, само че трябва да се преструват пред тях, защото така желаел ашикът. И ето че стигам до най-главното. Когато Тифл повел персийците към границата, Ахриман и Гхулам го взели по средата и започнали да го разпитват. Той се страхувал да ги отреже заедно с въпросите и им казал всичко, което искали да знаят. Когато ти си го подложил сетне на разпит, не посмял да го премълчи, и те излъгал, прехвърляйки вината върху своите придружители.