Пирамидата на бог Слънце

— Вероятно си заслужава да се занимаем с това — отговорих аз. — Във всяка приказка, във всяко предание се крие зрънце истина, от което е възникнала поетичната творба. Сигурно и този разказ за "взидания Ходех" съдържа правдивост, предадена в тази форма, за да бъде достъпна за всекиго. Само си мисля, че тази Божия планина със зазиданата алабастрова ниша трябва да се търси не на някакво географско място, а на чисто духовна територия.

— А аз не.

— Как? — попитах изненадано. — Ти си представяш истинска планина, по която бих могъл да се изкача ей с тези мои нозе?

По нейното красиво лице прелетя дяволита усмивка и отговорът й прозвуча едва ли не снизходително:

— Ефенди, ефенди! Да не искаш да ме накараш да повярвам, че едно курманджийско момиче може да бъде по-умно от един западен учен? Какво имаш предвид, когато говориш за "истинска"? Само онова, което виждам, чувам и чувствам ли е истинско? И задължително ли е това, което ти окачестви като "духовна територия", никога да не бъде доловено от нашите сетива? Не сме ли ние, хората, неизмеримо различно надарени? Един вижда, чува, помирисва, чувства или вкусва нещо, за което друг не притежава и един-едничък нерв на възприятие. Но в замяна на този друг са очевидни много по-дълбоки и скрити неща, които предишният смята за непонятни. Аз не съм като теб и ти не си като мен, но ако взаимно си вярваме и се допълваме, можем да се съединим в една личност и да постигнем онова, което поотделно не бихме били в състояние. Това е толкова лесно за разбиране. Ама я се огледай и кажи дали хората го вземат под внимание! Пустата гордост, ефенди, пустата гордост! И два пъти по-високо да смяташ, че стоиш, трябва да слезеш, за да се учиш и развиваш. Но ако не искаш да дължиш нещо на някой "простолюден", значи стоиш под него, значи си по-низш от него! Бих искала да можех да ти покажа планините, които за мен съществуват, макар ти да не ги виждаш!