Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– А що се отнася до говора му?
– Проблемът е, че инсултът е засегнал и центъра на движението, и този на речта. Той наистина доста дълго е бил жив труп. Трябваше отново да се учи да контролира тялото си и да говори. Трудно му е да си спомня кои думи да използва, и се налага да ги запаметява отново. Но това не е като да учиш едно дете да говори – той разбира значението на думите, просто не може да ги формулира. Дайте му няколко месеца и сама ще забележите, че речта му се е подобрила в сравнение с днес. Същото се отнася до чувството му за ориентация. Преди девет месеца му бе трудно да прави разлика между дясно и ляво, между нагоре и надолу в асансьора.
Лисбет Саландер кимна замислено. Размишлява две минути. Откри, че харесва д-р А. Сиварнандан с индийския му външен вид и финския акцент.
– На какво е съкращение „А“? – попита тя внезапно.
Той я погледна развеселено.
– На Андеш.
– Андеш?
– Роден съм в Шри Ланка, но са ме осиновили от Обу, когато съм бил на няколко месеца.
– Окей, Андеш. Как мога да помогна?
– Посещавайте го. Стимулирайте го интелектуално.
– Мога да идвам всеки ден.
– Не ви искам тук всеки ден. Щом ви харесва, ще трябва да очаква с нетърпение посещенията ви, а не да му омръзне от тях.
– Има ли някаква форма на специално лечение, която може да увеличи шансовете му за възстановяване? Ще платя колкото и да струва.
Той се усмихна внезапно на Лисбет Саландер, но веднага отново стана сериозен.
– Ние предлагаме точно такова лечение. Бих искал, разбира се, да разполагахме с повече ресурси и да не ни се налагаше да съкращаваме персонал, но мога да ви уверя, че той е в ръцете на изключително компетентни специалисти.
– А ако можехте да заобиколите съкращенията, какво бихте могли да му предложите?
– Идеалният вариант за пациенти като Холгер Палмгрен, разбира се, е личен рехабилитатор на пълен работен ден. Ала в Швеция от доста време не разполагаме с подобни ресурси.
– Назначете един.
– Моля?
– Назначете личен рехабилитатор на Холгер Палмгрен. Намерете най-добрия. Направете го още утре. Освен това набавете цялото необходимо техническо оборудване и каквото друго е нужно. Ще се погрижа да получите парите за заплатата и оборудването още в края на тази седмица.
– Шегувате ли се?
Лисбет погледна доктор А. Сиварнандан с твърдия си прям поглед.
МИЯ БЕРГМАН НАМАЛИ и паркира своя фиат до тротоара пред метростанция „Гамла стан“. Даг Свенсон отвори вратата и бързо се шмугна на предната седалка. Наведе се напред и я целуна по бузата, докато тя се опитваше да направлява автомобила зад един автобус от градския транспорт на Стокхолм.
– Здравей – рече Мия, без да отклонява поглед от трафика. – Изглеждаш толкова сериозен, да не се е случило нещо?
Даг Свенсон въздъхна и закопча предпазния си колан.
– Не, нищо сериозно. Имам само малко проблеми с текста.
– Какви?
– Остава един месец до крайния срок. А съм готов само с девет от двайсет и единия разговори със засегнатите лица, за които говорихме. Имам проблеми с Бьорк от Сепо[29]. Проклетникът е в дългосрочен отпуск по болест и не отговаря на домашния си телефон.
– В болница ли е?
– Не знам. Опитвала ли си се да получиш информация от Сепо някога? Те дори отказват да признаят, че той работи там.
– Пробвал ли си с родителите му?
– И двамата са мъртви. Няма съпруга. Единственият му брат живее в Испания. Нямам никаква представа как ще успея да се свържа с него.
Мия Бергман хвърли бърз поглед на партньора си, докато шофираше през Слусет към тунела, излизащ на булевард Нюнесвеген.
– В най-лошия случай ще трябва да се откажем от частта за Бьорк. Блумквист настоява да дадем шанс за коментар на всички, преди публично да изложим обвиненията си срещу тях.
– Следователно е жалко да изпуснем представител на тайната полиция, който се възползва от услугите на проститутки. Какво да правя?
– Намери го, разбира се.
– А ти как си? Не си ли нервна?
Той я побутна с пръст нежно по гърдите.
– Всъщност, не. Следващия месец ще защитя труда си и ще получа докторска степен, а се чувствам спокойна като пън.
– Ти си знаеш материята. Защо да си нервна?
– Погледни към задната седалка.
Даг Свенсон се обърна и видя найлонова торба.
– Мия, та тя е отпечатана – възкликна той.
Държеше труда ѝ в ръце.
From Russia with Love
Трафик на хора, организирана
престъпност и обществени мерки
Автор: Мия Бергман