Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ прекара пет часа в компанията на Хенрик Вангер, а през по-голямата част от нощта и целия вторничен ден се посвети на преписването на записките си. Опита се и да подреди родословието на фамилия Вангер в ясна схема. Картината на семейната история, която постепенно изплува в съзнанието му по време на разговора с Хенрик Вангер, се различаваше драстично от представяната пред обществото версия. Микаел бе наясно, че всяко семейство има скелети в гардероба, но Вангерови имаха цяло гробище.
Към настоящия момент Микаел бе принуден непрекъснато да си напомня, че от него не се очаква да напише биографията на семейство Вангер, а да разбере какво се бе случило с Хариет Вангер. Той бе приел работата въпреки твърдото си убеждение, че ще да пропилее една година в седене на задните си части и че всичко, което ще свърши за Хенрик Вангер, беше хвърляне на прах в очите на хората. След една година щеше да получи безумно огромната си заплата – оформеният от Дирх Фроде договор вече бе подписан. Микаел обаче се надяваше истинското му възнаграждение да бъде друго – информацията за Ханс-Ерик Венерстрьом, която Хенрик Вангер твърдеше, че притежава.
След като изслуша Хенрик Вангер, Микаел осъзна, че тази година можеше и да не се окаже пълна загуба на време. Дори само книгата за семейство Вангер имаше известна стойност, това бе чисто и просто една добра история.
Никак не му се вярваше, че би могъл да открие убиеца на Хариет Вангер, ако тя изобщо бе убита, а не бе станала жертва на някакъв абсурден инцидент или пък не бе изчезнала по друг начин. Микаел споделяше мнението на Хенрик Вангер, че вероятността едно шестнайсетгодишно момиче да реши да изчезне по собствена воля и да остане скрито за бюрократичните механизми на наблюдение в продължение на трийсет и шест години бе минимална. Въпреки това обаче Микаел не изключваше варианта Хариет Вангер да бе избягала, например към Стокхолм, и да ѝ се бе случило нещо по пътя – можеше да е започнала да се дрогира, да проституира, да е била нападната или просто да е загинала при инцидент.
Хенрик Вангер, от своя страна, бе напълно убеден, че Хариет Вангер е убита, и то от член на семейството му, който вероятно не бе действал сам. Заключението му се опираше на факта, че Хариет Вангер бе изчезнала по време на драматичните часове, докато островът е бил отцепен, а вниманието на всички е било насочено към катастрофата.
Ерика бе права, като каза, че без съмнение е пълна лудост да се опитва да разреши този случай на убийство. За сметка на това обаче Микаел Блумквист бе започнал да осъзнава, че съдбата на Хариет Вангер бе повлияла изключително много върху живота на семейството и най-вече на Хенрик Вангер. Независимо дали грешеше, или не, отправените от Хенрик Вангер обвинения към роднините му имаха голямо значение за фамилната история. Той открито бе изразявал подозренията си вече повече от трийсет години на всички семейни срещи и бе породил редица разяждащи конфликти, които бяха допринесли за дестабилизирането на целия концерн. Следователно едно проучване, посветено на изчезването на Хариет, щеше да се превърне в самостоятелна глава и дори водещ момент от фамилната история. Не му липсваха материали за това. Като за начало, независимо дали основната му задача бе изчезването на Хариет Вангер, или просто написването на фамилната хроника, бе най-добре да схематизира галерията от персонажи. Именно на това бе посветен и разговорът му с Хенрик Вангер през деня.
Семейство Вангер се състоеше от около стотина членове, включително първите братовчеди и вторите братовчеди до последно коляно. Родът бе толкова голям, че Микаел се видя принуден да направи база данни в своя iBook. За тази цел използва програмата NotePad (www.ibirum.se). Тя бе безценен продукт, разработен от двама младежи от Кралския технически университет в Стокхолм, който те разпространяваха свободно по интернет срещу минимална сума. Според Микаел малко програми имаха такава голяма стойност за един разследващ журналист. Всеки член на семейството получи собствен файл в базата данни.
Родословното дърво можеше да бъде проследено до далечния шестнайсети век, когато семейството бе носило името Вангеерсад. Хенрик Вангер смяташе, че има известна вероятност то да произхожда от холандското Ван Геерстад. Ако бе прав, то корените му водеха началото си от дванайсети век.
Съвременните клонове на семейството произхождаха от Северна Франция. То идва в Швеция с Жан-Баптист Бернадот в началото на деветнайсети век. Александър Вангеерсад е военен и макар да не познава лично краля, се проявява като отличен гарнизонен командир и през 1818 година получава имението „Хедебю“ като награда за дълга и вярна служба. Александър Вангеерсад има и лични спестявания, с които закупува обширни територии с гори в Норланд. Синът му Адриан е роден във Франция, но по молба на баща си се премества далеч от парижките салони в затънтения северен град Хедебю, за да управлява имението. Занимава се със земеделие и лесовъдство, като прилага новите методи от континента и основава целулозната фабрика, около която израства Хедестад.