Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– А Фредрик, баща ми, има само синове. Бяхме общо петима братя. Ричард, Харалд, Грегер, Густав и аз.
ЗА ДА ИМА ДОРИ И НАЙ-МАЛКИЯ ШАНС да успее да разграничи всички членове на семейството един от друг, Микаел нарисува родословно дърво на няколко залепени с тиксо листове във формат А 4. Удебели имената на тези, които бяха присъствали на фамилната среща на остров Хедебю през 1966 година и поне на теория биха могли да имат нещо общо с изчезването на Хариет Вангер.
Микаел изключи децата под дванайсетгодишна възраст. Каквото и да се беше случило на Хариет Вангер, той все пак трябваше да постави някакви разумни граници. След известен размисъл зачерта от списъка на заподозрените и името на Хенрик Вангер – ако патриархът имаше нещо общо със смъртта на внучката на брат си, то поведението му през последните трийсет и шест години би могло да се окачестви единствено като свидетелство за сериозни психически отклонения. Здравият разум подсказваше, че дори майката на Хенрик Вангер, която през 1966 година е на достолепната възраст от осемдесет и една години, трябва да бъде изключена. Останаха трийсет и един членове на семейството, които според Хенрик Вангер трябваше да бъдат включени в „групата на заподозрените“. Седем от тях вече не бяха сред живите, а някои от останалите бяха достигнали почтена възраст.
Микаел обаче не бе готов да сподели напълно убеждението на Хенрик Вангер, че някой от членовете на семейството бе отговорен за изчезването на Хариет. Трябваше да добави и няколко други имена към списъка със заподозрените.
Дирх Фроде започва работа като адвокат на Хенрик Вангер през пролетта на 1962 година. Нека оставим „господарите“ настрана и да обърнем поглед към „слугите“ по време на изчезването на Хариет. Настоящият „домакин“ Гунар Нилсон, който тогава е на деветнайсет, независимо дали това може да му служи като алиби, или не, и баща му, Магнус Нилсон, почти без съмнение са се намирали на остров Хедебю, както и художникът Еуген Норман и свещеникът Ото Фалк. Бил ли е женен Фалк? Стопанинът на чифлика „Йостергорд“ и синът му Йеркер Аронсон са били на острова и Хариет практически израства с тях. Какви са отношенията им? Бил ли е Мартин Аронсон женен? Имало ли е други хора, които са работели в имението? ФРЕДРИК ВАНГЕР (1886–1964) Женен за Улрика (1885–1969) Ричард (1907–1940) Женен за Маргарета (1906–1959) Готфрид (1927–1965) Женен за Изабела (1928) Мартин (1948) Хариет (1950) Харалд (1911) Женен за Ингрид (1925–1992) Биргер (1939) Сесилия (1946) Анита (1948) Грегер (1912–1974) Женен за Герда (1922) Александър (1960) Густав (1918–1955) Ерген, бездетен Хенрик (1920) Женен за Едит (1921–1958) Бездетен ЮХАН ВАНГЕР (1884–1956) Женен за Герда (1888–1960) София (1909–1977) Омъжена за Оке Шьогрен (1906–1967) Магнус Шьогрен (1929–1994) Сара Шьогрен (1931) Ерик Шьогрен (1951) Хокан Шьогрен (1955) Мерит (1911–1988) Омъжена за Алгот Гюнтер (1904–1987) Осиан Гюнтер (1930) Женен за Агнес (1933) Якоб Гюнтер (1952) Ингрид (1916–1990) Омъжена за Хари Карлман (1912–1984) Гунар Карлман (1942) Мария Карлман (1944) След като Микаел записа всички имена, групата на заподозрените се увеличи до четирийсет и един души. Накрая той хвърли отчаяно флумастера. Вече бе станало три и половина през нощта, а термометърът продължаваше да показва минус двайсет и един градуса. Явно студът щеше доста да се задържи. Той мечтаеше да се пъхне в леглото си на улица „Белмансгатан“.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ СЪБУДИ в девет сутринта в сряда, когато служителите на „Телиа“ почукаха на вратата, за да инсталират телефона и модема за ADSL. В 11 часа той вече беше в мрежата и не се чувстваше с вързани ръце. Само че телефонът му все още мълчеше. Ерика не му вдигаше вече седмица. Явно наистина бе ядосана. Той също се беше заинатил и отказваше да ѝ се обади на служебния; докато ѝ звънеше на мобилния, тя можеше да види, че е той, и да прецени дали да вдигне, или не. Явно не искаше да говори с него.
Той пусна програмата за електронната поща и прегледа близо триста и петдесет писма, които бе получил през изминалата седмица. Запази около дузина; останалите бяха спам или информационни писма, за които се бе абонирал. Първият мейл, който прочете, бе от demokrat88@yahoo.com и гласеше следното: ДА ТИ ГО НАЧУКАТ В ЗАТВОРА, ПРОКЛЕТА КОМУНИСТИЧЕСКА СВИНЯ. Микаел архивира писмото в папка със заглавие Интелигентна критика.
После написа няколко реда и ги изпрати на адрес erika.berger@millenium.se:
Здравей, Рики. Предполагам, че си ми страшно бясна, след като не отвръщаш на обажданията ми. Искам само да ти кажа, че вече имам връзка с интернет и можеш да ми пишеш на електронната поща, в случай че решиш да ми простиш. Хедебю е селце, което си струва да посетиш. М.