Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
По обяд сложи лаптопа си в чантата и се отправи към кафенето на Сузане, където се настани на обичайната си маса в ъгъла. Сузане му поднесе кафе и сандвич, хвърли любопитен поглед към компютъра и го попита над какво работи. Микаел използва за първи път своята cover story[54] и обясни, че е нает от Хенрик Вангер да напише една биография. Размениха си учтивости. Сузане каза на Микаел да се обърне към нея, когато е готов да чуе истината.
– Обслужвам Вангерови вече трийсет години и знам повечето клюки за семейството – рече тя и се заклатушка към кухнята.
Начертаната от Микаел диаграма свидетелстваше, че семейство Вангер продължава да се множи. С всички деца, внуци и правнуци, които всъщност той не включи, братята Фредрик и Юхан Вангер имаха около петдесет наследници. Микаел забеляза още тенденцията те да доживяват до дълбока старост. Фредрик Вангер бе починал на седемдесет и осем, а брат му Юхан – на седемдесет и две. Улрика Вангер бе живяла до осемдесет и четири годишна възраст. От двамата братя, които все още бяха живи, Харалд Вангер бе на деветдесет и една, а Хенрик – на осемдесет и две.
Единственото изключение бе братът на Хенрик Вангер, Густав, който бе починал от белодробно заболяване на трийсет и седем години. Хенрик бе обяснил, че Густав по принцип винаги бил болнав, бил живял според своите собствени правила и странял от семейството. Той бе останал ерген и нямаше деца.
Като цяло смъртта на всички, които не бяха доживели до старини, бе причинена не от болест, а от други обстоятелства. Ричард Вангер бе загинал само на трийсет и една като доброволец в Зимната война. Готфрид Вангер, бащата на Хариет, се бе удавил година преди тя да изчезне. Самата Хариет бе едва на шестнайсет. Микаел забеляза странната закономерност, че дядото, бащата и внучката от този клон на семейството бяха станали жертва на нещастни случаи. От наследниците на Ричард бе останал само Мартин Вангер, който вече бе на петдесет и пет, а нямаше нито съпруга, нито деца. Хенрик Вангер обаче му бе обяснил, че Мартин имал връзка с една жена от Хедестад.
Мартин Вангер е на осемнайсет, когато сестра му изчезва. Безспорно той спада към малцината роднини, чиито имена със сигурност можеха да бъдат зачертани от списъка на заподозрените в съучастие към изчезването на Хариет. През онази есен той живее в Упсала, където е последна година ученик в гимназията. Мартин също трябва да се включи във фамилната среща, но пристига едва късно следобед, така че по време на драматичния един час, когато сестра му изчезва, се намира сред тълпата зяпачи от другата страна на моста.
Микаел забеляза още два странни факта по отношение на родословното дърво. Първият бе, че всички бракове бяха продължили до смъртта на единия от съпрузите; никой от рода Вангер не се бе развел или оженил повторно дори и в случаите, когато партньорите им бяха починали млади. Микаел се чудеше колко обичайно в статистическо отношение бе това. Сесилия Вангер се бе разделила с мъжа си преди няколко години, но доколкото Микаел бе разбрал, нямаше развод.
Вторият бе, че „мъжката“ и „женската“ страна на семейството сякаш бяха географски разделени. Наследниците на Фредрик Вангер, към които принадлежеше и Хенрик Вангер, традиционно бяха заемали водещи длъжности в компанията и живееха основно във или около Хедестад. Членовете на клона на Юхан Вангер, който бе имал само женски наследници, се бяха омъжили и разпилели по всички краища на страната, най-вече в Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг, или по чужбина. Те идваха в Хедестад само през лятната отпуска или за важни срещи, засягащи концерна. Единственото изключение беше Ингрид Вангер, чийто син Гунар Карлман живееше в Хедестад. Той бе главен редактор на местния вестник „Хедестадс курирен“.
В резултат на проведеното лично разследване Хенрик смяташе, че „скритият зад изчезването на Хариет мотив“ може би трябва да се търси в структурата на компанията – той вече бе споделил, че Хариет е била много специална, така че не било изключено извършителят да е искал да навреди на самия Хенрик. Другата възможност бе Хариет да е открила някаква важна информация относно концерна и така да се е превърнала в заплаха за някого. Това бяха чисто и просто предположения, но Хенрик въпреки всичко бе намалил броя на заподозрените до тринайсет, които смяташе за „изключително интересни“.
Вчерашният разговор с Хенрик помогна на Микаел да си изясни още нещо. От първия миг старецът бе говорил за семейството си с изключителна омраза и неприязън, което изглеждаше много странно. Микаел бе започнал да се чуди дали подозренията на патриарха, че роднините му са замесени в изчезването на Хариет, не бяха замъглили преценката му. Сега обаче осъзна, че оценката на Хенрик Вангер всъщност бе изненадващо трезва.