Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Микаел постепенно си изгради представата за едно богато семейство с високо положение в обществото, което обаче очевидно бе пълен провал що се отнася до обикновения делничен живот.
БАЩАТА НА ХЕНРИК ВАНГЕР бе студен и безчувствен човек, който беше оставил съпругата си сама да се грижи за възпитанието и благоденствието на наследниците му. Преди да навършат шестнайсет години, децата почти не бяха виждали баща си, като се изключат специалните семейни тържества, на които се очакваше те да присъстват, но същевременно да са напълно незабележими. Хенрик Вангер не си спомняше баща му някога да бе изразил по какъвто и да било начин обичта си; вместо това на сина му непрекъснато му се налагало да слуша колко е некомпетентен и да бъде обект на унищожителна критика. Почти не бе ял бой; не се налагало. Бе се радвал на уважението на баща си чак на по-късен етап от живота си, когато постигнал някакъв успех в концерна „Вангер“.
Най-големият брат Ричард бе въстанал срещу баща си. Той бе заминал да следва в Упсала след една кавга, причината за която никога не беше обсъждана в семейството. Именно там става последовател на нацизма, както Хенрик Вангер вече бе разказал на Микаел, което постепенно го отвежда до окопите на Зимната война.
Старецът обаче бе пропуснал да спомене, че двама от другите братя бяха поели горе-долу по същия път.
И Харалд, и Грегер Вангер бяха последвали примера на брат си и се бяха преместили в Упсала през 1930 година. Те двамата били много близки, но Хенрик Вангер не бе сигурен доколко бяха общували с Ричард. Те също се присъединяват към фашисткото движение „Нова Швеция“ на Петер Енгдал. През годините Харалд Вангер бе останал верен последовател на Петер Енгдал първо като член на „Шведското национално обединение“, по-късно – на „Шведската опозиция“ и накрая – на „Движение нова Швеция“, което е основано след войната. Остава негов член чак до смъртта на Петер Енгдал през деветдесетте години на двайсети век и е един от основните спонсори на все още живия нацизъм в Швеция.
Харалд Вангер завършва медицина в Упсала. Веднага след това попада в кръгове, които лелеят за чистота на расите и изповядват идеите на расовата биология. За известно време работи в Шведския институт по расова биология и в качеството си на лекар се превръща в едно от водещите действащи лица в кампанията за стерилизация на нежелани елементи от населението.
Цитат, Хенрик Вангер, касета 2, 02950:
„Харалд не спря дотук. Той бе съавтор, слава Богу под псевдоним, на една книга със заглавие „Новата Европа на народите“, която излезе през 1937 година. Аз узнах това едва през седемдесетте. Имам един екземпляр, който можеш да прочетеш. Това е може би една от най-противните книги, писани на шведски език. Харалд не защитаваше единствено идеята за стерилизация, но и за евтаназия на хората, които нарушаваха чувството му за естетика и не се вписваха в представата му за съвършената шведска нация. Следователно той апелираше към масово убийство на безупречен академичен език и бе представил всички необходими медицински доказателства в подкрепа на позицията си. Премахнете инвалидите. Не позволявайте на самите да се размножават – те са представители на монголоидната раса. Смъртта ще бъде спасение за психично болните, нали? Леки жени, татари, цигани и евреи – можеш да си представиш. В мечтите на брат ми Аушвиц бе разположен в Даларна.[55]“
След войната Грегер Вангер става учител, а впоследствие и директор на гимназията в Хедестад. Хенрик вярвал, че по това време брат му вече е безпартиен и отрича идеите на нацизма. Той умира през 1974 година. Едва когато преглежда вещите и прочита кореспонденцията му, Хенрик разбира, че през петдесетте години брат му се е присъединил към незначителната в политическо отношение, но напълно безумна секта – Нордска партия, НП. Грегер остава неин член до смъртта си.
Цитат, Хенрик Вангер, касета 2, 04167:
„Следователно може да се каже, че трима от братята ми изповядваха безумни политически идеи. А дали безумието няма и други измерения?“
Единственият от братята, към когото Хенрик Вангер питаеше по-топли чувства, бе болнавият Густав, който бе починал от белодробно заболяване през 1955 година.
„Той носеше душа на творец и странеше от света. Не се интересуваше нито от политика, нито от сделки и нямаше никакво желание да работи в концерна „Вангер“.“
Микаел попита Хенрик Вангер.