Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Внукът на Александър се казва Хенрик и решава да съкрати фамилното си име на Вангер. Той развива търговия с Русия и създава малка търговска флота от шхуни, която в средата на деветнайсети век плава до Прибалтийските страни, Германия и индустриална Англия. Хенрик Вангер първи разширява дейността на предприятието, прави плахи стъпки в областта на минното дело и открива едни от първите металопреработвателни заводи в Норланд. Той има двама сина, Биргер и Готфрид, и именно те полагат основите на финансовата империя на семейство Вангер.
– Запознат ли си със стария принцип на унаследяване? – бе попитал Хенрик Вангер.
– Не съм особено голям специалист в тази област.
– Разбирам. Аз също не съм напълно наясно с всичко. Биргер и Готфрид били по стара фамилна традиция като куче и котка – станали прословути с битката си за власт и надмощие в семейната компания. Противоборството между тях обаче се превърнало в тежест за компанията в няколко отношения и поставило оцеляването ѝ на карта. Поради тази причина баща им, точно преди да почине, решил да създаде система, която гарантира дял от наследството на всеки член от семейството. Със сигурност замисълът му е бил добър, но ни поставя в положение, при което не можем да привлечем компетентни служители и партньори отвън, а Управителният съвет се състои само от членове на фамилията, които притежават по-малък или по-голям процент акции.
– Този принцип валиден ли е и до днес?
– Да. Не можеш да продадеш дяловия си капитал на външен човек. На годишната среща на акционерите в днешни дни се събират петдесет и един членове на семейството. Мартин притежава около десет процента от акциите; аз имам пет, защото, между другото, продадох една част на Мартин. Брат ми Харалд притежава седем, но повечето участници в срещата имат само по един или половин процент.
– Нямах никаква представа. Звучи ми твърде старомодно.
– Това е пълна лудост и означава, че ако Мартин днес реши да прокара определена политика, трябва да се отдаде на стабилно лобиране, за да може да си осигури подкрепата на поне двайсет-двайсет и пет процента от акционерите. И така получаваме една пъстра картина от съюзи, фракции и интриги. – Хенрик Вангер продължи: – Готфрид Вангер умира бездетен през 1901 година. Всъщност не, извинявай, той има четири дъщери, но по онова време жените са никой. Те имат дял, но мъжете управляват компанията. Жените започват да присъстват на годишната среща на акционерите едва след като получават право на глас доста години след началото на двайсети век.
– Колко либерално.
– Не бъди ироничен. Тогава бяха други времена. Както и да е, Биргер Вангер има трима сина – Юхан, Фредрик и Гидеон, всичките родени в края на деветнайсети век. Гидеон Вангер не ни интересува – той продава дяловия си капитал и заминава за Америка, където семейството ни все още има клон. Но Юхан и Фредрик Вангер превръщат компанията в съвременния концерн.
Хенрик Вангер извади един фотоалбум и започна да показва снимки на хората, за които разказваше. Те бяха направени в началото на миналия век и изобразяваха двама мъже със здрави челюсти и зализани коси, които гледаха втренчено в обектива, а по лицата им нямаше и намек за усмивка.
– Юхан Вангер е семейният гений, който учи за инженер и развива машиностроителната промишленост благодарение на няколко свои изобретения, които патентова. Желязото и стоманата лягат в основата на дейността на концерна, но тя продължава да се разширява и постепенно обхваща и други сфери като производството на текстил. Юхан Вангер умира през 1956 година и оставя три дъщери – София, Мерит и Ингред. Това са и първите жени, които получават достъп до срещата на акционерите. Другият брат, Фредрик Вангер, е мой баща. Той е предприемчивият индустриален лъв, който превръща изобретенията на Юхан в златна мина. Баща ми живя чак до 1964 година. Той участваше активно в управлението на компанията до смъртта си, макар да ми бе отстъпил поста си още през 1950 година.
Случва се точно както с предното поколение, само ролите са разменени. На Юхан Вангер му се раждат само дъщери. Хенрик Вангер показа снимки на едрогърдести дами с шапки с големи периферии и чадъри против слънце.