Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Какво искате да направя, отче? — смотолеви тя.
Той отговори буйно:
— Да се възпротивите на тази греховна страст.
Тя се разплака и каза горчиво:
— Но той ми измени вече с една слугиня. Не ме слуша. Не ме обича, оскърбява ме винаги, щом изкажа съжаление, което не му допада. Какво мога да сторя аз?
Без да отговори направо, свещеникът се провикна:
— Значи, вие скланяте глава? Примирявате се? Съгласявате се? Прелюбодеянието е под покрива ви и вие го търпите? Престъплението се върши пред очите ви, а вие извръщате поглед? И вие сте съпруга? Християнка? Майка?
Тя хълцаше:
— Какво искате да сторя?
— Всичко друго — отвърна той, — но не и да позволявате това безчестие. Всичко, казвам ви. Напуснете го! Бягайте от този опозорен дом!
— Но аз нямам пари, отче — каза тя, — а ми липсва и смелост; и после как да си отида, без да имам доказателства? Нямам дори право да сторя това.
Свещеникът се изправи цял треперещ:
— Малодушието ви съветва така, госпожо, аз ви смятах друга. Вие сте недостойна за божието милосърдие.
Тя падна на колене:
— О, моля ви, не ме изоставяйте, посъветвайте ме!
Той каза рязко:
— Отворете очите на господин дьо Фурвил. Негов дълг е да прекъсне тази връзка.
При тази мисъл ужас обзе Жана.
— Но той ще ги убие, отче! А аз бих извършила донос! Само това не! Никога!
Тогава абатът вдигна ръка като за проклятие, извън себе си от гняв.
— Останете си във вашия позор и вашето престъпление; вие сте по-виновна от тях. Вие сте услужливата благосклонна съпруга. Нямам вече работа тук!
И той си отиде толкова разярен, че цялото му тяло трепереше.
Тя тръгна след него замаяна, готова да отстъпи, едва ли не да обещае. Но свещеникът все още трепереше от възмущение и крачеше бързо, като размахваше от яд големия си син чадър, висок почти колкото него.
Той зърна Жюлиен, който стоеше до оградата и даваше нареждания за кастренето на дърветата, и свърна наляво, за да мине през чифлика на Куйар. Постоянно повтаряше:
— Оставете ме, госпожо, нямам какво повече да ви кажа.
Точно на пътя му, посред двора, купчина деца от чифлика и от съседните къщи, струпани около колибката на кучката Мирза, гледаха любопитно нещо, съсредоточени и безмълвни. Сред тях баронът, с ръце на гърба, също гледаше с любопитство. Човек би го взел за учител. Но щом забеляза свещеника, той побърза да се отдалечи, за да не бъде принуден да го срещне, поздрави и заговори.
Жана казваше умолително:
— Дайте ми няколко дни, отче, и елате пак в замъка. Ще ви разкажа какво съм могла да сторя и какво съм подготвила! Ще обсъдим заедно.
Те стигнаха до групата деца. Свещеникът се доближи, за да види какво ги интересува толкова много. Кучката се окучваше. Пред къщичката й пет малки кученца лазеха вече около майка си, а тя ги лижеше нежно, легнала настрана, измъчена. В момента, когато свещеникът се наведе, сгърченото животно се изпъна и се показа шесто кученце. Хлапетата, обзети от радост, запляскаха с ръце и се развикаха: „Ето още едно! Ето още едно!“ За тях това беше игра, естествена игра, в която нямаше нищо нечисто. Те наблюдаваха раждането, както биха гледали падането на ябълките.
Абат Толбиак отначало се спря слисан. После в пристъп на необуздана ярост вдигна големия си чадър и заудря с все сила по главите на скупчените деца. Изплашените хлапета си плюха на петите. И той внезапно се намери сам пред обхванатата от родилни мъки кучка; тя се мъчеше да стане. Но той дори не я дочака да се вдигне на лапите си, а започна да я налага озверен с все сила. Вързаното куче не можеше да избяга, виеше страшно и се мяташе под ударите му. Той счупи чадъра си. Тогава, като се видя обезоръжен, стъпи върху кучката, започна яростно да я мачка, да я тъпче, да я смазва. Тя роди под тежестта му едно последно кученце. С един зверски удар на тока си той доуби окървавеното животно, което още мърдаше сред квичащите новородени кученца, слепи, тромави, търсещи вече цицките на майка си.
Жана беше избягала. Но свещеникът внезапно усети, че някой го хваща за гърлото, триъгълната му шапка отхвръкна от силна плесница; баронът го дотътра до оградата и го изхвърли разгневен на пътя.
Когато господин льо Пертюи се върна, видя дъщеря си коленичила — тя хълцаше сред малките кученца и ги събираше в полата си. Той тръгна с бързи крачки към нея и извика, размахвайки ръце:
— Ето го! Ето го твоя божи служител! Видя ли го сега?
Чифликчиите се притекоха, взеха да разглеждат изтърбушеното животно. Старата Куйар заяви:
— Как е възможна такава свирепост!
Жана прибра седемте кученца и реши да ги отгледа.
Опитаха се да ги хранят с мляко. Три умряха на другия ден. Чичо Симон обиколи цялата местност, за да намери млечна кучка. Кучка не намери, но донесе една котка и заяви, че и тя ще свърши работа. Убиха още три кученца и повериха последното на тази дойка от друга порода. Тя го осинови незабавно, легна на хълбока си и му подаде цицките си.