Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Тя на свой ред не разбра отначало намеците му. Но щом вникна в смисъла им, пламна съвсем смутена, със сълзи в очите.
— О! Отче! Какво говорите! Какво си помислихте! Кълна ви се… кълна ви се… — и тя се задави в ридания.
Той се учуди. Започна да я утешава:
— Хайде, хайде, не исках да ви наскърбя. Пошегувах се малко; та това не е забранено, когато човек е почтен. Разчитайте на мене. Аз ще се срещна с господин Жюлиен.
Тя не знаеше вече какво да каже. Искаше й се да се откаже от намесата му, боеше се да не би тя да бъде опасна и несръчна, но не посмя. Побърза да си отиде, като пошепна:
— Благодаря ви, отче.
Цяла седмица измина. Тя живееше в тревожно безпокойство.
Една вечер, по време на вечерята, Жюлиен я погледна особено, устните му се присвиха в подигравателна усмивка, която Жана познаваше вече. Той прояви дори спрямо нея едва забележимо насмешливо ухажване, а когато се разхождаха по широката алея на маминка, тихичко й пошепна на ухото:
— Изглежда, че сме се сдобрили.
Тя не отговори. Гледаше почти незабележимата вече ивица по земята, обрасла с нова трева. Следата от крака на баронесата се заличаваше, както се изтрива споменът. Сърцето й се сви, обляно от печал. Почувствува се загубена в живота, съвсем самотна.
— Аз нямам нищо против — подзе Жюлиен, — страх ме беше, че ще ти бъде неприятно.
Слънцето залязваше. Времето бе меко. Жана бе подтисната от желание да плаче, да излее сърцето си в приятелско сърце, да прегърне някого, да изкаже болките си. Ридания напираха в гърлото й; тя разтвори ръце и падна на гърдите на Жюлиен.
Заплака. Изненадан, той гледаше косите й и не можеше да види скритото на гърдите му лице. Помисли си, че тя го обича още и снизходително я целуна по свитата на кок коса.
Прибраха се, без да си продумат. Той я последва в стаята й и прекара нощта с нея. Предишните им отношения се подновиха. За него те представляваха задължение, но не неприятно, а тя ги понасяше като мъчителна и отвратителна необходимост, решена да ги прекъсне завинаги, щом се почувствува отново бременна.
Но скоро забеляза, че ласките на мъжа й бяха по-различни от предишните. Бяха по-изтънчени може би, но по-непълни. Той се държеше с нея като внимателен любовник, а не като спокоен съпруг.
Жана се учуди, започна да го наблюдава и не след дълго забеляза, че той се отдръпва, преди тя да може да зачене.
Тогава една нощ, притиснала устни до неговите, тя прошепна:
— Защо не ми се отдаваш напълно, както по-рано?
— За да не забременееш, дявол го взел! — засмя се той.
Тя изтръпна:
— А защо не искаш вече деца?
Той онемя от изненада.
— Хм! Какво говориш! С ума си ли си? Още едно дете! А, не, само това няма да го бъде! И едно ми е много, да врещи, да събира всички около себе си и да струва пари. Още едно дете! Покорно благодаря!
Тя го обви с ръце, целуна го, прегърна го влюбено и тихичко промълви:
— Моля ти се! Направи ме още веднъж майка!
Но той се разсърди, като че го бе оскърбила.
— Ама ти наистина не си с ума си! Избави ме от глупостите си, моля ти се!
Тя млъкна и се зарече да го принуди с хитрост да й даде бленуваното щастие.
Тогава се опита да продължава ласките си, преструваше се, че гори от страст, буйно го притискаше до себе си с неискрено упоение. Пусна в ход всички хитрини, но той се владееше и нито веднъж не се забрави.
Тогава, съвсем изтерзана от неутолимото си желание, стигнала до крайност, готова да пренебрегне всичко, да се реши на всичко, тя пак отиде при абат Пико.
Той привършваше обеда си. Беше се зачервил цял, защото след ядене получаваше винаги сърцебиене. Щом я видя, се провикна:
— Е, какво? — Желаеше да узнае резултата от своето посредничество.
Решителна, отхвърлила плахата си свенливост, Жана тутакси отговори:
— Мъжът ми не желае други деца.
Абатът се обърна заинтригуван към нея, готов да се порови с любопитството на свещеник в тайните на брачното ложе, които подслаждаха мисията му на изповедник. Той попита:
— Как така?
Тогава въпреки решителността си тя се смути при обяснението.
— Но той… той… той не иска да ме направи майка.
Абатът разбра, той бе вещ по тези въпроси. Заразпитва я за най-дребните подробности жадно, като обречен на пост и въздържание мъж.
После поразмисли няколко секунди и спокойно, сякаш говореше за добрата реколта, й очерта ловък план на действие, уточни всички подробности.
— Само едно средство имате, мило дете. Трябва да го накарате да повярва, че сте бременна. Той ще престане да се пази и вие наистина ще забременеете.
Тя пламна до корена на косите си, но решена на всичко, настоя: