Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Жюлиен се отнасяше към новия свещеник с голямо уважение и постоянно повтаряше:
— Този свещеник ми допада, не признава компромиси! — И охотно се изповядваше и причестяваше — не се скъпеше да дава пример!
Сега той отиваше почти всеки ден у Фурвилови, ходеше на лов с мъжа, който не можеше без него, и яздеше с графинята въпреки дъжда и лошото време. Графът казваше:
— Побъркали са се с това яздене, но то се отразява благотворно на жена ми.
Към средата на ноември се върна баронът. Беше променен, остарял, отпаднал, потопен в мрачна печал, обзела изцяло душата му. Любовта към дъщеря му изведнъж нарасна, сякаш тези няколко месеца на безрадостна самота бяха засилили нуждата му от обич, доверие и нежност.
Жана не му довери новите си възгледи, близостта си с абат Толбиак и религиозната си ревност; когато той видя за пръв път свещеника, почувствува, че у него се заражда силна враждебност към кюрето. И когато младата жена го попита вечерта:
— Как ти хареса?
Баронът отговори:
— Този човек е инквизитор! Сигурно е много опасен!
Когато по-късно узна от селяните, с които дружеше, за строгостите на младия свещеник, за насилническите му прояви, за неговите гонения срещу вродените нагони и закони, в сърцето му избуя силна ненавист.
Той спадаше към старите философи, поклонници на природата, умиляваше се пред гледката на съединението на две живи твари, прекланяше се пред някакво пантеистично божество и настръхваше от католическото схващане за бога, приписващо му буржоазни наклонности, езуитски гняв и деспотична отмъстителност, смаляващо смътно предугажданото от него миросъздание, съдбоносно, безпределно, всемогъщо — сътворение, което обхваща едновременно живота, светлината, земята, мисълта, растението, скалата, човека, въздуха, животното, звездата, бога и насекомото, което твори, защото самото то е творение, по-силно от нечия воля, по-необятно от нечий разум, създаващо без цел, без причина и без край във всички посоки и всички форми в безбрежния простор, покорно на повелите на случайността и на съседството на слънцата, раздаващи топлина на планетите.
Творението включваше в себе си всички зародиши, мисълта и животът се развиваха в него, както се развиват цветовете и плодовете по дърветата.
За барона размножаването бе великият основен закон, свещен, божествен акт, заслужаващ почит, изпълнение на неясната и вечна воля на битието. И от чифлик на чифлик той поведе пламенна борба против неотстъпчивия свещеник, враг на живота.
Жана, отчаяна, призоваваше господа, умоляваше баща си, но той отговаряше неизменно:
— Трябва да се борим срещу подобни хора. Това е наше право и наше задължение. Те не са човечни. — И като разтърсваше дългите си бели коси, той повтаряше: — Те нямат нищо човешко, не разбират нищо, абсолютно нищо. Действуват под влияние на пагубна заблуда. Те са противоестествени. — И той викаше: — Противоестествени! — сякаш хвърляше проклятие.
Свещеникът усещаше врага, но държеше да остане господар на замъка и на младата жена, затова чакаше подобри времена, сигурен в крайната победа.
Освен това една идея го преследваше неотстъпно: открил бе случайно любовната връзка между Жюлиен и Жилберт и искаше да я прекъсне на всяка цена.
Той пристигна един ден при Жана и след продължителен мистичен разговор я помоли да се съюзи с него, за да се бори и да срази злото в собственото си семейство, да спаси две застрашени души.
Тя не го разбра и поиска да узнае за какво намеква. Той отвърна:
— Не е дошъл още часът. Ще ви видя пак наскоро — и си отиде неочаквано.
Зимата беше към края си, клисава зима, както казват по селата — влажна и топла.
Абатът дойде отново след няколко дни и заговори неясно за някаква недостойна връзка между хора, които би трябвало да бъдат безупречни. Дълг било, казваше той, на тия, които са в течение на тези връзки, да ги прекъснат с всички възможни средства. После се впусна във възвишени разсъждения, хвана ръката на Жана и я закле да отвори очи, да разбере и да го подкрепи.
Този път тя разбра, но мълчеше ужасена при мисълта за всички мъчителни последици, които биха сполетели спокойния й засега дом; и тя се престори, че не разбира какво иска да й каже свещеникът. Тогава той престана да се колебае и заговори ясно:
— Предстои ми да изпълня тежко задължение, госпожо графиньо, но не мога да постъпя иначе. Свещеническият ми сан ми повелява да не ви оставя в неведение за нещо, което бихте могли да спрете. Знайте впрочем, че вашият съпруг поддържа престъпно приятелство с госпожа дьо Фурвил.
Тя сведе в покорно безсилие глава.
— Какво мислите да правите сега? — подзе свещеникът.