Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
След една седмица абат Толбиак дойде отново. Той заговори за предприетите от него реформи като княз, влязъл във владение на княжеството си. Помоли виконтесата да не пропуска неделната служба и да се причестява всеки празник.
— Вие и аз — каза той — сме главата на селището. Ние трябва да го управляваме и да даваме достоен за подражание пример. Трябва да бъдем единни, за да сме силни и почитани. Ако църквата и замъкът си подадат ръка, селската хижа ще се бои от нас и ще ни се подчинява.
Религията на Жана бе изтъкана само от чувство — мечтателна вяра, която се таи у всяка жена; ако изпълняваше криво-ляво задълженията си, то бе най-вече по привичка, останала й от манастира — свободомислещата философия на барона отдавна бе оборила религиозните й убеждения.
Абат Пико се задоволяваше с малкото, което тя му даваше, и никога не я упрекваше. Но неговият заместник, щом не я видя на литургията миналата неделя, дотича тутакси строг и разтревожен.
Тя не искаше да скъса със свещеника и обеща да ходи, но в себе си реши да бъде редовна първите няколко седмици само от учтивост.
Малко по малко обаче свикна да ходи на църква и се поддаде на влиянието на този хилав, но праволинеен и властен абат. Той бе мистик и й допадаше със своята екзалтация и пламенност. Докосна у нея струната на религиозната поезия, скрита в душата на всяка жена. Непримиримата му строгост, презрението му към света и чувствените наслади, отвращението му от човешката суета, любовта му към бога, младежката му неопитност и неподатливост, суровото му слово и непреклонна воля даваха на Жана представа за християнските мъченици и невярващата вече, изстрадала жена се поддаваше на суровия фанатизъм на това дете — божи пратеник.
Той я водеше при Христа утешителя, показваше й как благочестивите религиозни радости ще успокоят всичките й страдания. И тя коленичеше в изповедалнята, принизяваше се доброволно, чувствуваше се малка и слаба пред този пастир, на вид петнадесетгодишен.
Скоро обаче той стана омразен на цялото село.
Непреклонно строг към себе си, той проявяваше и спрямо другите безпощадна нетърпимост. Едно нещо предизвикваше най-вече гнева и възмущението му — любовта. С увлечение говореше за нея в проповедите си, със силни изрази според църковния обичай, като хвърляше в селската аудитория гръмки фрази срещу плътската връзка. Сам той трепереше от ярост, тропаше с крак, цял във властта на образите, които извикваше в яростните си нападки.
Големите момчета и момичета се споглеждаха скришом в църквата. Старите селяни, които обичат да пускат шеги по тези въпроси, изказваха неодобрението си от нетърпимостта на дребния свещеник, връщайки се от църква към чифлика си между сина със синя блуза и чифликчийката с черна наметка. Целият край се вълнуваше.
Хората шушукаха помежду си колко бил строг в изповедалнята, какви сурови наказания налагал, как упорито отказал опрощение на момите, чиято девственост не е непокътната. Това даде повод за подигравки. През време на празничните литургии хората се смееха при вида на девойките, които оставаха по местата си, вместо да се причестяват с другите.
Скоро свещеникът почна да дебне влюбените, да пречи на срещите им като пъдар, преследващ бракониери. В лунните нощи той ги пъдеше от изкопите зад хамбарите или от гъстите морски тръстики по склоновете на ниските крайбрежни хълмове.
Веднъж издебна двама млади, които не се разделиха, като го видяха. Те се държаха през кръста и вървяха прегърнати сред едно каменисто долче.
Абатът извика:
— Ще престанете ли най-сетне, скотове такива?
Момъкът се обърна и му отговори:
— Гледайте си работата, отче, това не ви засяга.
Тогава абатът награби камъни и започна да ги хвърля по влюбените като по кучета.
Те побягнаха със смях; следващата неделя той ги изобличи поименно пред пълната с богомолци църква.
Младежите от селцето престанаха да ходят на божествените служби.
Всеки четвъртък свещеникът вечеряше в замъка, а и през седмицата идваше често да побеседва със своята духовна дъщеря. Тя се въодушевяваше като него, разискваше за отвлечени неща, ровеше се в древния заплетен арсенал на религиозните спорове.
Те се разхождаха двамата по голямата алея на баронесата, беседваха за Христос и за апостолите, за Дева Мария и за църковните отци, като че ги познаваха. Спираха се от време на време, задаваха си дълбокомислени въпроси, които ги навеждаха на мистични бълнувания: тя — унесена в поетични размисли, възлизащи като ракети към небето, а той — по-точен, обосноваващ се като вманиачен адвокат, заел се да докаже математически квадратурата на кръга.