Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Ами… ами ако той не ми повярва?
Свещеникът знаеше отлично как могат да се управляват и държат в подчинение хората.
— Разкажете на всички за вашата бременност, разгласете я навред и той най-сетне ще повярва.
И сякаш за да се оправдае за тази хитрост, добави:
— Това е ваше право. Църквата търпи отношенията между мъжа и жената само с цел да се продължи човешкият род.
Тя последва хитрия съвет и след две седмици съобщи на Жюлиен, че мисли, че е забременяла.
— Не е възможно — подскочи той, — не е вярно!
Тя веднага му посочи основанието за опасенията си. Но той се успокои:
— А, почакай малко, ще видиш.
Всяка сутрин я питаше:
— Е, какво?
А тя неизменно отговаряше:
— Не, не още. Но не ми се вярва да съм се излъгала.
Сега вече и той се разтревожи ядосан, отчаян и в същото време изненадан.
— Нищо не разбирам — повтаряше той, — абсолютно нищо. Нямам представа как е станало! Да ме обесят, ако знам!
След един месец тя започна да разпространява навсякъде новината. Не казваше само на графиня Жилберт — деликатно и сложно чувство на свян я възпираше.
След първата си тревога Жюлиен не я доближи вече. После, вбесен, се примири със станалото и заяви:
— Ето дете, което иде неканено.
И отново почна да влиза в стаята на жена си.
Предвижданията на свещеника се сбъднаха напълно. Тя забременя.
Тогава в прилив на буйна радост и признателност към непознатото божество, в което вярваше, Жана се обрече на вечно целомъдрие и почна да заключва всяка нощ вратата си.
Отново се чувствуваше почти щастлива, учудваща се колко скоро се бе притъпила болката от смъртта на майка й. А тя си мислеше, че ще остане безутешна. Само за два месеца живата рана се затваряше. У нея остана само някаква разнежена печал, скръбен воал, забулил живота й. Струваше й се, че в живота й не е възможна вече никаква превратност. Децата й щяха да растат, да я обичат, а тя щеше да остарее спокойна и доволна, без да се занимава с мъжа си.
Към края на септември абат Пико направи официално посещение с ново расо, което бе носил само една седмица и бе успял вече да изцапа. Той представи заместника си абат Голбиак, съвсем млад, мършав свещеник, много дребен, с превзета реч и хлътнали очи, обкръжени с черни сенки, издаващи властна душа.
Старият свещеник бе назначен за доайен в Годервил.
Жана искрено се натъжи от неговото заминаване. Фигурата на добродушния свещеник бе свързана с всичките й спомени като млада жена. Той я венча, той кръсти Пол и погреба баронесата. Не можеше да си представи Етуван без шишкавия абат Пико, минаващ край чифликчийските дворове. Обичаше го, защото бе жизнерадостен и непринуден.
Той не изглеждаше доволен въпреки повишението си.
— Не е леко, не е леко, госпожо контесо — казваше той. — Осемнадесет години вече съм тука. Ех, енорията не е доходна и не струва кой знае колко. Мъжете са религиозни само от приличие, а жените, виждате ли, жените нямат добро държане. Момичетата минават през църквата за венчило едва след като са направили поклонение на Богородицата с наедрял корем и портокаловият цвят6 не се цени много в този край. И все пак аз го обичах.
Новият свещеник се червеше, правеше нетърпеливи движения.
— При мене всичко това ще трябва да се промени — каза той рязко. Приличаше на разярено дете — мършав и хилав в износеното си, но чисто расо.
Абат Пико го погледна изпод око, както поглеждаше, когато биваше развеселен, и поде:
— Знаете ли какво, абате, за да предотвратите това, ще трябва да оковете енориашите си във вериги; а и това едва ли би помогнало.
Дребният свещеник отговори натъртено:
— Ще видим.
А старият свещеник се усмихна и смръкна от емфието си.
— Възрастта и опитът ще ви уталожат, абате. Така ще отдалечите и последните верующи от църквата, и нищо повече. В този край вярват, но пазете се, дявол го взел! Бога ми, щом видя по време на проповед да влиза някое момиче, което ми изглежда дебеличко, аз си казвам: „Носи ми още един енориаш“ — и гледам да го омъжа. Вие не ще им попречите да грешат, виждате ли, но можете да намерите момъка и да не му позволите да изостави майката. Венчайте ги, венчайте ги, абате, не се занимавайте с нищо друго.
Новият свещеник отговори сурово:
— Ние мислим различно. Излишно е да настоявате.
И абат Пико започна пак да съжалява за селцето си, за морето, което виждал от прозорците на своя дом, за малките долчинки, подобни на фунии, където се разхождал и четял требника си, загледан в минаващите в далечината кораби.
Двамата свещеници се сбогуваха. Старият свещеник целуна Жана, а тя едва не заплака.
6
Символ на целомъдрие. — Б.пр.