Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Хари се наведе над бюрото си и златната му халка улови слънчевите лъчи, плъзгащи се по махагоновия плот.
— А видя ли да използваме това мото в телевизионните клипове?
Лита замълча за миг.
— Не.
— Вместо него се спряхме на „Мама миа, какъв вкус!“ Мото, което измисли Лайънъл Форт, един от старшите ни текстописци. Наех те, защото ти говореше интелигентно за рекламния бизнес, имаш опит във визуалната сфера и ми се стори човек, който приема работата насериозно. Сега започвам да се съмнявам в преценката си.
— Но защо? Не съм имала възможност да покажа какво мога.
— Напротив, имаше достатъчно шансове да направиш нещо — да разбереш каква е длъжността ти, да се появиш навреме, да установиш нормални взаимоотношения с шефа си, да вършиш канцеларската му работа и да се учиш от него как протича целият процес.
— Обзалагам се, че той никога не е бил секретарка.
— Всъщност той започна като разносвач на писма.
Лита опита друг подход:
— Малко жени се измъкват от секретарската работа, нали? На моя етаж има само две.
— Победителите правят пари, Розалита. Губещите си търсят оправдания. — Хари въздъхна. — Виж, като модел ти си изкарвала добри пари, хората са скачали на крака, щом плеснеш с ръце. Тук не можеш да започнеш направо от върха само защото имаш красиво лице. Навярно това беше грешка и за двама ни.
— Не е грешка. — Внезапно я обзе желание да не си тръгва оттук по този начин. Вайс бе високомерен шовинист и егоистичен глупак, но тя искаше да докаже себе си. — Предполагам, че е било резултат от стреса, но вече го преодолях.
— Тогава връщай се в офиса. И никакви сцени повече. Прекалено зает съм за подобни глупости.
— Да, господин Вайс — отвърна Лита и се изправи.
Докато тя излизаше през вратата, той подхвърли, без да вдига очи от книжата си:
— Наричай ме Хари.
В някои дни Лита си мислеше, че няма да издържи на унижението. Смит беше простак, който обичаше да я пошляпва по дупето и да говори мръсотии пред нея, но Лита скоро разбра какъв е всъщност — само един младши текстописец, който от две години не бе получавал повишение и когото според нея „Дохъни“ скоро щяха да освободят. Беше типичен грубиян. Изкарваше яда си на подчинените си, а стоеше толкова ниско в йерархията, че в общи линии това означаваше само Лита.
Караше я да взима дрехите му от химическото чистене, да изпраща лалета на жена му и рози на любовницата. Критикуваше дългите й поли и липсата на грим — Лита се отби в една оптика и си купи чифт очила с дебели стъкла, без диоптър. Това вършеше работа. Така той не я докосваше и се отнасяше към нея, както към другите секретарки в офиса — сякаш е невидима. Доколкото й бе възможно, Лита изучаваше основите на бизнеса. В „Дохъни“ се занимаваха с печат, радио и телевизионни реклами, като различни автори се специализираха в отделните области. За тях работеха режисьори, графични дизайнери и цял отдел, чиято работа бе да прецени къде да се появят рекламите. В зависимост от продукта, рекламите можеха да бъдат скромни, предназначени за домакините — в тях имаше типично русокосо семейство от средната класа с куп луничави дечица; или пък носеха остри политически послания. За напитките и колите всичко се въртеше около моделите — момичета по бикини, облегнати на бронята, или в прилепнали тениски с надпис „Будвайзер“ върху гърдите им. Лита слушаше как типове като Бъд Робъртс обсъждат „вида“ момиче, който искат за мотоциклет от определена марка, и благодари на Бога, че навреме се е измъкнала от играта.
— Големи гърди — високо заяви Бъд, без дори да погледне към Лита или да снижи гласа си. — Руса коса… харесва ми този нов стил на разрешените коси. Кое беше онова момиче? Сара Фосет? Като нея, но с по-големи гърди. Да не е дебела обаче.
— Хей, страшно ми харесват тези прилепнали тънки панталонки! — подхвърли Марк.
— Да. Прилепнали бели кожени шорти, без бикини, показват всичко, без цензурата да хукне подире ти. Хей, кукло — кресна Робъртс на Лита, — обади се на агенциите и им кажи, че търсим блондинка, между един и седемдесет и един и седемдесет и пет…
— Добре, господин Робъртс — промърмори Лита. — С какви очи?
— Кой се интересува от очите й? Само гледай размера на гърдите й да е поне чашка Д.
Двамата мъже избухнаха в смях.
— И да не е повече от петдесет и пет килограма. Не искаме някоя дебела крава. Разбра ли?
Тя прехапа устни толкова силно, че й потече кръв. Обади се по телефона, а вечерта остана до късно.
— Какво ти става, Лита? Обикновено си тръгваш в пет — учуди се шефът й.
— Исках да понаваксам с печатането си за утре — отвърна тя кротко. — Няма нужда да заключвате. Аз ще го направя.