Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ела ни пак на гости, Анастейжа, беше ни много приятно -любезно каза Грейс.
Реакцията им с Карик малко ме объркваше. За щастие родителите на Грейс вече се бяха оттеглили и ми беше спестен поне техният ентусиазъм.
Двамата с Крисчън спокойно и уморено излязохме ръка за ръка пред къщата, където десетки коли чакаха да приберат гостите. Погледнах господин Петдесет нюанса. Изглеждаше щастлив. Наистина беше много приятно да го виждам такъв, макар да ми се струваше необичайно след толкова необикновен ден.
- Нали не ти е студено? - попита той.
- Не, благодаря. - Закопчах сатенената си наметка.
- Тази вечер ми достави огромно удоволствие, Анастейжа. Благодаря ти.
- И на мен. Особено някои моменти - отвърнах с усмивка.
Крисчън също ми се усмихна и кимна, после челото му се
набразди от бръчки.
- Не си хапи устната - предупреди ме така, че накара кръвта ми да закипи.
- Какво имаше предвид, като каза, че утре ни очаквал важен ден? - попитах.
- Доктор Грийн ще дойде да те види. Освен това имам изненада за теб.
- Доктор Грийн ли?!
-Да.
- Защо?
- Защото не мога да понасям презервативи - тихо отвърна Крисчън. Очите му блестяха на меката светлина на книжните фенери и наблюдаваха реакцията ми.
- Това си е моето тяло - измърморих ядосана, че не ме е попитал.
- Но е и мое - промълви той.
Погледнах го. Изглеждаше съвсем сериозен. Да, моето тяло беше негово... знаеше го по-добре от мен.
Протегнах ръка и Крисчън потръпна съвсем леко, но остана неподвижен. Хванах папийонката му, дръпнах я и я развързах. Внимателно разкопчах горното копче на ризата му.
- Изгледаш много секси така - прошепнах. Всъщност той винаги си изглеждаше секси, но сега имаше особено възбуждащ вид.
Крисчън се усмихна.
- Искам да те заведа у дома. Хайде.
До колата Сойър му подаде един плик. Той го погледна намръщено, после се обърна към мен, докато Тейлър ми помагаше да се кача. Кой знае защо изглеждаше облекчен. Крисчън също се качи и ми подаде неразпечатания плик. Тейлър и Сойър заеха местата си отпред.
- Адресиран е до теб. Някой от персонала го дал на Сойър. Несъмнено е от поредното разбито сърце. - Сви устни. Тази мисъл очевидно му беше неприятна.
Вторачих се в плика. От кого ли беше? Разкъсах го и бързо прочетох писмото на слабата светлина. „Мама му стара, от нея е!“ Защо не ме оставеше на мира?!
ДАоже би съм 7%и подценила. Както и 1%ие
— мен. Обадете ми се, ако изпитвате желание да запълните празнотите — може да обядваме заедно. Крисчън не иска да разговарям с Т$ас, но аз с огромно удоволствие ще Т*>и помогна. Ще ме разбирайте погрешно. Одобрявам, повярвайте ми — но внимавайте да не му причините болка... Причинявали са му достатъчно болка. Позвънете ми: (206) 279-6261.
У оспожа Робинсън
„Мамка му, подписала се е „госпожа Робинсън“! Той й е казал. Копелето му с копеле“.
- Казал ли си й?
- Какво на кого да съм казал?
- Че й викам госпожа Робинсън? - изсумтях.
- От Елена ли е? - смая се Крисчън. - Това е нелепо - изръмжа и прокара пръсти през косата си. Виждах, че е ядосан. - Утре ще се заема с нея. Или в понеделник - добави ядно.
И въпреки че се срамувах да го призная, в известен смисъл бях доволна. Подсъзнанието ми мъдро кимна. Елена го вбесяваше и това можеше само да е добре - определено. Реших засега да не му казвам нищо. Прибрах писмото в чантата си и с жест, който със сигурност щеше да оправи настроението му, му подадох топчетата.
- До следващия път - прошепнах.
Крисчън ме погледна и въпреки че в мрака не виждах ясно лицето му, ми се стори, че се подхилва. Хвана ръката ми и я стисна.
Втренчих се през прозореца в тъмнината, замислена за този дълъг ден. Бях научила страшно много за него, бях събрала много липсващи подробности - салоните, пътната карта, детството му, - но имаше да откривам още повече. Ами госпожа Робинсън? Да, тя се тревожеше за него, при това искрено, както изглеждаше. Виждах го, виждах, че и той се тревожи за нея - само че не по същия начин. Вече не знаех какво да си мисля. От цялата тази информация ме заболя главата.
Крисчън ме събуди точно когато спирахме пред „Ескала“.
- Да те пренеса ли на ръце? - попита ме нежно.
Сънено поклатих глава. Как пък не!
Докато се качвахме с асансьора, се облегнах на него и отпуснах глава на рамото му. Сойър стоеше пред нас и неловко пристъпваше от крак на крак.
- Тежък ден, а, Анастейжа?
Кимнах.
- Уморена ли си?
Кимнах.
- Не си много приказлива.