Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Искам да постъпя в манастир! — повтори Кшиша меко. Баша я погледна веднъж и втори път, преметна внезапно ръце през шията й, притисна розовата си уста към бузата й и заговори бързо:
— Кшиша, ще се разрева! Кажи веднага, че това говориш ей така, на вятъра, защото ще се разрева, кълна се в Бога, че ще се разрева!
Седемнайсета глава
След срещата си със Заглоба Кетлинг посети и пани Маковецка, на която съобщи, че поради важни работи трябва да остане в града, а може и да замине преди главното си пътуване за няколко седмици за Курландия, поради което не ще може да домакинства лично на пани столникова в селския си дом. Но той я молеше тя и по-нататък да смята както досега този дом за своя резиденция и да живее в него заедно с мъжа си и пан Михал през време на близките вече избори. Пани Маковецка се съгласи, понеже в противен случай домът щеше да остане празен и нямаше да ползва никого.
След тоя разговор Кетлинг изчезна и повече не се показваше нито в странноприемницата, нито по-късно в Мокотов, където пани Маковецка се върна заедно с девойките. Но само Кшиша чувстваше това отсъствие, защото пан Заглоба беше изцяло зает с избора, а Баша и столникова толкова взеха присърце внезапното решение на Кшиша, че не можеха да мислят за нищо друго.
Пани Маковецка обаче дори не се опитваше да отклонява Кшиша от тая стъпка и се съмняваше, че и мъжът й ще вземе да я отклонява; в ония времена противопоставянето на подобно намерение се струваше на хората несправедливост и обида на Бога. Само пан Заглоба въпреки цялата си набожност щеше да има смелост да протестира, ако поне малко държеше на това; но понеже никак не държеше, стоеше си мирно — напротив, беше доволен в себе си, че нещата се нареждаха по начин, който отстраняваше Кшиша от Володиовски и хайдучето. Сега пан Заглоба беше уверен в благополучното осъществяване на най-скритите си желания и с пълна свобода се отдаде на изборната работа; той обикаляше надошлата в столицата шляхта и прекарваше времето си в разговори с отец Олшовски, когото накрай обикна силно и му стана доверен сътрудник.
А след всеки такъв разговор той се връщаше вкъщи като все по-разпален привърженик на „Пяста“ и все по-ожесточен враг на чужденците. Съгласно инструкциите на отец подканцлера той все още не говореше открито за тая кандидатура, но не минаваше ден, през който да не спечели някого за нея — и стана това, което става обикновено при такива случаи: той се запали толкова много, че тая кандидатура се превърна за него във втората цел на живота му покрай свързването на Баша с Володиовски.
А изборът наближаваше все повече.
Пролетта вече освободи водите от ледените окови; задухаха силните топли ветрове, под чието влияние дърветата се покриват с пъпки, а броениците от лястовици се разкъсват според вярването на простолюдието140, та всеки момент да изскочат от студената водна бездна в светлия слънчев свят. А заедно с лястовиците и други прелетни птици започнаха да привличат гости за избора.
Най-напред — търговци, които надушваха обилни печалби там, където щяха да се струпат повече от половин милион хора, като се смятат пановете, техните свити, шляхтата, слугите, войската. Затова прииждаха англичани, холандци, немци, руси, прииждаха татари, турци, арменци, перси дори, като докарваха платове, платна, дамаски, златоткани тъкани, кожи, скъпоценности, благовония, сушени южни плодове. По улиците и извън града бяха издигнати бараки, пълни с всякакви стоки. Някои „пазари“ се устроиха дори в съседните села, тъй като се знаеше, че столичните странноприемници не ще могат да приемат дори една десета част от избирателите и огромното мнозинство от тях ще станува извън градските стени, както винаги през време на избори за крал.
Най-сетне започна да пристига и шляхта — толкова много, толкова масово, че ако също така се изправяше по заплашените граници на Жечпосполита, неприятелски крак никога не би могъл да ги прекрачи.
Носеха се слухове, че изборът ще бъде бурен, тъй като цялата страна беше разделена между тримата главни кандидати: Конде, нойбургския княз и лотарингския княз. Говореше се, че всяка партия ще се помъчи дори със сила да наложи своя кандидат.
Безпокойство обземаше сърцата, душите се разпалваха от партийна ожесточеност. Някои предвещаваха гражданска война и тия вести намираха почва поради грамадните военни дружини, с каквито се обграждаха магнатите. Те също бяха почнали да прииждат по-рано, за да имат време за най-различни действия.
Когато Жечпосполита се намираше в нужда, когато неприятелят допираше острие до гърлото й, нито кралят, нито хетманите можеха да изведат срещу него повече от една шепа слаба войска; а сега само Радживилови въпреки закона и решението пристигнаха с армия от петнайсетина хиляди души. Пацови също така водеха със себе си почти толкова голяма сила; с не по-малка се готвеха да дойдат могъщите Потоцки; също с не много по-малка — другите полски, литовски и украински „кралчета“. „Накъде ще заплаваш, корабе на изтерзаното ми отечество?“ — повтаряше все по-често отец Олшовски, но и той самият се грижеше за частни интереси; само за себе си и за могъществото на собствените родове мислеха покварените, с малки изключения, до мозъка на костите си големци, готови всеки момент да разпалят бурята на гражданска война.
140
Според стари народни вярвания лястовиците не отлитат за зимата в по-топли страни, а се вкопчват едни в други с крачетата си и лежат така на дъното на водите чак до пролетта. — Бел.прев.