Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Генерал Бартън, ако искате да сме съвсем точни, капитане. Но иначе си е точно така. — Бартън се обърна към младежа, който беше нападнал Майк. — Ще се оправите ли, Харкър?
Харкър се усмихна, без да проговори.
Мъжът с автомата се измъкна тромаво от багажника на колата, без обаче и за миг да я изпуска от очи, а Бартън насочи пистолета си към Майк.
— Пуснете го, Харкър — заповяда той. — Но внимателно.
Харкър изпълни заповедта, отстъпи бързо крачка назад и насочи дулото на пистолета си към слепоочието на Майк, докато той се изправяше на крака. Майк безпомощно сви ръце в юмруци и застина неподвижно.
— По дяволите. Бартън, какво означава това? — попита Черити. — Та ние сме от една и съща страна на барикадата!
— Да не би да съм твърдял обратното? — отговори с въпрос Бартън.
— Тогава смъкнете този проклет пистолет! — настоя Черити.
— Веднага — каза Бартън. — Когато и вие оставите настрана оръжието си и ми дадете честната си дума на офицер да не правите никакви глупости!
— Да не сте полудели напълно? — изпъшка Черити. — За какво изобщо говорите? Какво означава това нападение?
— Нима все още не си разбрала? — попита тихо Майк.
— Какво? — Черити погледна ядосано първо него, после Бартън.
— Искат хеликоптера — отвърна Майк. — Нали така, генерале?
Бартън кимна. Той продължаваше да се усмихва.
Поне за едно нещо Харкър беше казал истината, мислеше си ядосано Черити, Колинсвил беше затънтено, сбутано място, където обикновено са живели не повече от хиляда души и което само при добра воля заслужаваше названието „селище“. Но, както и да е, имаше си свой собствен затвор, състоящ се от едно-единствено, голямо помещение, разделено на две равни части посредством решетка от дебели стоманени пръти. Бартън дори беше проявил любезността да им предостави единични стаи: заключиха я в дясната част на решетъчния кафез, а Майк — в лявата.
Оттогава бяха изминали пет или шест часа. По обяд дойде един от хората на Бартън и им подаде през решетките по едно канче студен чай и по няколко небрежно приготвени сандвича, а в това време втори войник стоеше на пост край тях с готово за стрелба оръжие и следеше да не се опитат да се промъкнат през решетката. Други двама въоръжени войника стояха на пост вън в коридора.
Черити се размърда неспокойно на коравото си легло. Беше се опитала да последва примера на Майк и поне да използва времето, за да се наспи, но не успя. Мисълта, че пътуването им, след всичко преживяно, трябваше да свърши тук, направо я подлудяваше. И никак не можеше да си прости, че се беше оставила да бъде изненадана по такъв глупав начин от Бартън и Харкър. Трябваше да се измъкнат оттук, все едно как!
Шумът на ключ, който се превърта в ключалката, я изтръгна от размишленията й. Погледна, надигна се леко на лакти и веднага се изправи, когато позна Бартън.
Беше се променил, но това не беше промяна, която се харесваше на Черити. Бартън беше сменил генералската си униформа с войнишки дрехи без всякакви отличия, а лицето му беше изцапано със сажди. През дясното си рамо беше преметнал автомат, от пояса му се полюляваха три ръчни гранати.
Черити вдигна лявата си вежда:
— Да не искате да си играете на война, генерале? — попита тя иронично.
— Не — отвърна спокойно Бартън. — Ще направя това, което не направихте нито вие, нито онези идиоти от Пентагона, капитане. Ще изстрелям проклетите извънземни пак там, откъдето са дошли.
— Боя се само, че за целта ще са ви нужни повече от три ръчни гранати — обади се Майк.
Черити изобщо не беше чула, че е станал. Той се приближи ядосано до решетката и се улови с ръце за ръждясалите пръчки. Бартън отстъпи половин крачка назад, въпреки че не беше толкова близо до Майк.
— Имаме нужното, лейтенанте, имаме го — увери той. — Не сме съвсем безпомощни, както си мислят тези зверове. — Наклони глава, като че ли се вслушва, и посочи към прозореца: — Чувате ли това?
Черити се съсредоточи за малко и наистина чу нещо, много отдалеч, но съвсем ясно: шума на тежък дизелов двигател, който бавно загряваше.
Бартън се засмя триумфиращо.
— Вярно чувате, капитане. Имам няколко добри техници сред моите момчета. Тази сган има да се чуди, когато съзре дулата на нашите танкове. Но не за дълго.
— Танкове? — На Майк не му се удаде напълно да прикрие изненадата си, което само усили израза на триумф по лицето на Бартън.